Решение № 2202 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2019 г.

Решение № 2202 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП против решение № 1003/21.05.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3351 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р-03000318002259-091-001/2.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 282/5.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП за установени задължения главница и лихви на М. Мехмед, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В полза на М. Мехмед са присъдени разноски в размер на 2860 лв. за първоинстанционното производство. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Мехмед с оглед невнасяне дължимите ДДС, корпоративен данък, данък върху дохода по трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗОВ и ДЗПО. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация е пледирал чрез пълномощника си адв. Добрев за оставяне в сила първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин по делото. Спорът между страните се свежда до това дали органите по приходи са събрали достатъчно доказателства, които да сочат, че М. Мехмед, в качеството си на управител на "Меди - 2000" ЕООД е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 1 ДОПК/ и недобросъвестно е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или е отчуждил имущество на предприятието, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 2 ДОПК/. За да отмени РА, съдът е мотивирал въз основа на събраните по делото доказателства за установено, че с действията си по подаване на неверни справки-декларации управителят на дружеството - М. Мехмед, е препятствал събирането на държавни вземания. В резултат на невярното деклариране дружеството не е заплатило данък върху добавената стойност по доставките, по които дружеството е получател и поради тази причина прекият резултат е невнасянето на данъка. Прието е, че след извършването на ревизия на "Меди-2000" ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък. Направен е извод, че укриването на факти и обстоятелства в този конкретен случай има за последица невнасяне на данък. По отношение на третата предпоставка по чл. 19, а именно - вследствие на това поведение да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, съдът е посочил в решението си, че от изслушаните по делото заключения по съдебно-счетоводна и по съдебно-оценителна експертиза става ясно, че по счетоводни данни "Меди-2000" ЕООД притежава активи, пазарната цена на които към настоящия момент възлиза на 151 324, 77 лв. която е достатъчна за погасяване на задълженията на дружеството, поради което съдът е направил извод, че спрямо М. Мехмед не може да бъде реализирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Това е така, защото към датата на съставяне на РА на дружеството, същото е притежавало активи, от които администрацията може да удовлетвори своето вземане. В тази връзка съдът е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 ДОПК. По приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът се е аргументирал, че между страните не се спори, че в периода м. август - м. октомври 2013 г. дружеството е прехвърлило сумата от 193 000, 00 лв. на М. Мехмед като "дивидент" и "захранване". Решаващият състав е счел, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е провел главно и пълно доказване, че процесните парични средства са вложени за дейността на дружеството. В резултат на това е направен извод, че прехвърлянето на тези средства следва да се квалифицира като "скрито разпределение на печалба" по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ДОПК. Съдът е достигнал до извода, че извършените разпоредителни сделки при знание за дължимост на държавни вземания обосновават извод за неправомерно поведение на управителя по смисъла на чл. 19 ДОПК. Като последица от това неправомерно поведение е възникнала невъзможност дължимите публични вземания да бъдат събрани. Независимо от така изложените доводи, в резултат на това, че в хода на съдебното производство от вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно - оценителната експертиза е установено, че по счетоводни данни на "Меди-2000" ЕООД, дружеството притежава активи на обща стойност в размер на 151 324, 77 лв. по пазарни цени към дата 5.03.2019 г., съдът е изложил мотиви, че цитираната сума е достатъчна за погасяване на задълженията на дружеството. В резултат на това е направен извод, че взискателят може да се удовлетвори от активите на дружеството, поради което на М. Мехмед не следва да бъде ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК. Решението на Административен съд - Варна е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен съдебен състав споделя мотивите на съда, че М. Мехмед, в качеството си на управител на "Меди - 2000" ЕООД е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 1 ДОПК/, съответно недобросъвестно е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на предриятието, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 2 ДОПК/. Независимо от така изложените мотиви, за да отмени процесния РА съдът неправилно е приел, че по счетоводни данни на "Меди - 2000" ЕООД, дружеството притежава активи на обща стойност в размер на 151 324, 77 лв., които са достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството. Установеният размер на активите посредством допуснатите по делото експертизи, не променя крайния извод за невъзможност при събирането на публичните задължения на дружеството, на което Мехмед е бил управител. Решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че дадената крайна стройност на активите е на база счетоводен баланс, а не при оглед и инвентаризация. Тоест, става въпрос за отразени счетоводно активи, а не за реално имущество, срещу което да може да се насочи принудително изпълнение. Освен това, голямата част от така описаните от вещото лице активи са хранителни стоки, за които не е представен специален регистър, в който хронологично да бъде описан срокът им на годност, за да може да се направи извод, че описаните хранителни стоки биха могли да послужат за обезпечение на задълженията. Основателен е касационният довод, че от страна на М. Мехмед не са ангажирани доказателства за това, че стоките, които са отразени в счетоводството на "Меди-2000" ЕООД съществуват реално. Счетоводните документи, като частни писмени документи не се ползват със задължителна доказателствена сила, като същите следва да се преценят от съда, съобразно всички данни по делото и с оглед редовността на извършените вписвания в тях. Доказателствената сила на счетоводните документи е производна, като съгласно чл. 182 ГПК се предпоставя от изискването същите да бъдат редовно водени. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 51 ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност, в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства по делото. Редовността на счетоводните книги и регистри и вписванията в тях не се предполага, а следва да бъде доказана от страната, която черпи настъпването на благоприятни последици от тях. Такова доказване в случая не е проведено и при положение, че не е установено редовното водене на счетоводството на "Меди-2000" ЕООД, не може да се приеме, че вписванията в счетоводните книги и регистри са достоверни и отговарят на нормативно установените изисквания. Приемайки друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на М. Мехмед срещу РА № Р-03000318002259-091-001/2.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 282/5.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат по спора касаторът има право да му бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на по 3650, 97 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и държавна такса от 896, 78 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение