Решение № 15329 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2019 г.

Решение № 15329 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ СЪНИМЕД ООД, гр. Бургас против решение № 765/17.04.2019 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2827/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-02000218000211-091-001/4.07.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас в оспорената част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ и § 1 от ДР на ЗКПО, извършено с решение на общото събрание на "Сънимед" ООД от 31.10.2017 г. и за дружеството е възникнало задължение да начисли и внесе данък върху дивиденти по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ. Твърди, че с посоченото решение, общото събрание на дружеството е указало единствено как липсата на парични средства следва да се отрази във финансовия отчет. Решението не отговаря на определението за скрито разпределение на печалба, поради факта, че към момента на вземането няма суми изплатени или разпределени в полза на съдружниците или свързани с тях лица. Според касатора органите по приходите си противоречат - от една страна приема, че регулярното теглене на суми в рамките на разрешения минимум до 15 000 лева/10 000 лева налага извод за скрито разпределение на печалба и от друга, че това разпределение е станало на датата 31.10.2017 г., когато е взето решение за счетоводно отписване на сумите, а не към момента на теглене на сумите. Не са обсъдени в ревизионното производство причините и характера на натрупаната сума по счетоводна сметка "Каса" на дружеството. Не е отчетено, че се касае за липси на парични средства, съдружникът д-р Стаменов загива при автомобилна катастрофа и изтеглената от него сума, не е открита. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Бургас, не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ СЪНИМЕД ООД, гр. Бургас са установени задължения за окончателен данък върху дивидент в полза на местни лица от източник в България по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ на основание чл. 65, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ в размер на 111 054.24 лева и съответните лихви в размер на 4 751.03 лева, Определените задължения са резултат от установена липса на налични суми, посочени като крайно дебитно салдо по сметки от гр. 50 "Каса в български лева" и "Каса във валута" - евро към 31.10.2017 г. в общ размер на 2 221 084.98 лева. Дружеството е лечебно заведение, с основна дейност медицинска диагностика, медицинско лечение, рехабилитация, наблюдение на болни, консултации, профилактика и извършване на други медицински дейности от общопрактикуващи лекари в амбулаторията за групова практика, в поликлиника, находяща се в к. к. Слънчев бряг. При извършена от органите по приходите проверка на 7.12.2017 г. е установена наличност в касата в размер на 2 031.97 лева. По данните от счетоводството на дружеството съгласно представените оборотни ведомости е констатирано, че салдото по сметка 501 "Каса" към 31.12.2016 г. е в размер на 2 229 712.54 лева, а към 31.10.2017 г. - 2 227 265.57 лева, а салдото по сметка 502 Каса във валута е 8 291.36 евро към 31.12.2016 г. и към 31.10.2017 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите, посочени в чл. 120, ал. 2 ДОПК. При извършената проверка за спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизията, не са констатирани съществени нарушения. Приел е, че ревизията е образувана в срока по чл. 109 ДОПК. Съдът е обсъдил констатациите на органите по приходите относно наличностите в касата на дружеството, обясненията, дадени от управителя му и представените писмени доказателства и е приел за установено, че липсват разходни касови ордери и други безспорни доказателства, от които да се установява, че покойният управител и съдружник Л. Стоянов е получил сумата 2 221 084.98 лева. Дружеството не твърди, че Стаменов е получил сумите от касата, а че ги е изтеглил от банковите сметки на дружеството и ги е съхранявал при себе си, поради липсата на обособена каса. Липсват доказателства, след смъртта на Стаменов през 2014 г., СЪНИМЕД ООД чрез органите си на управление да е формирало воля за липса на парични средства, осчетоводяването й през 2014 г. и оповестяването й в годишния финансов отчет (ГФО). Касовата наличност към 7.12.2017 г. е в размер на 2 031.97 лева. Липсват касови наличности в размер на 2 221 084.98 лева. При тези факти органите по приходите са приели, че се касае за суми, усвоени от физическите лица - съдружници, които не са отчетени по съответния ред и които представляват скрито разпределение на печалба и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. В ревизионният акт е прието, че предприетите към 31.10.2017 г. счетоводни операции за отписване на липса от 2 221 084.98 лева за сметка на неразпределената печалба за минали години, по същество представляват разпределение на дивидент през четвъртото тримесечие на 2017 г., за което е дължим окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е установил, че в периода от 1.07.2007 г. до 17.05.2014 г. Стаменов е изтеглил от банковите сметки на дружеството 2 632 158.26 лева. Тези суми са отчитани от дружеството като касова наличност, но не са съставяни документи за предаването им от дружеството на физическото лице - управител. Според вещото лице в счетоводството на дружеството липсват данни кой от съдружниците е извършвал плащания на доставчици и възнаграждения на персонала. Експертизата не е установила колко би следвало да е наличната сума при Стаменов към момента на смъртта му през 2014 г., поради липса на документиране. От разпита на св. Каишева, работила като технически сътрудник в "Сънимед" ООД през 2012 - 2013 г., съдът е установил, че дружеството не е имало "физическа каса" и парите в брой били при съдружниците. Съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е каква е била касовата наличност на дружеството към началото на 2017 г. и към момента на вземането на решението за отписване на сумата 2 221 084.72 лева. Преценката си съдът е основал на счетоводния баланс на дружеството, според който сумата е налична в началото на 2017 г. Твърденията на управителя Л. Кайтазки, че сумите са разходени в предходни периоди, е приел за недоказани. До м. 11.2017 г. ревизираното лице е отчитало посочената сума като налична по счетоводните сметки "Каса". Поради това съдът е дал вяра на отразеното в ГФО на дружеството, че средствата са налични към момента на вземане на решението от 31.10.2017 г на общото събрание. Според съда решението за "отписване" на налични средства представлява форма на разпределение на суми в полза на съдружниците и скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Скритото разпределение на печалба представлява дивидент съгласно § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ и поражда задължение за удържане и внасяне на окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 б. "б" ЗДДФЛ. Съгласно чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ данъкът е дължим до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределение на печалбата. Съдът е проверил и размера на начисления данък и го е приел за законосъобразно определен. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. На основание § 1, т. 8 от ЗДДФЛ скрито разпределение на печалба по смисъла на този закон е понятието по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Според легалната дефиниция скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". По смисъла на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалба е дивидент - § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 б. "б" ЗДДФЛ дивидентите от източник в България в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. В конкретния случай разпределението на сумите от касата е извършено под формата на отписване с решение на общото събрание от 31.10.2017 г. Отписването е за сметка на неразпределената печалба за минали години, която е отразена в годишния финансов отчет на дружеството. Печалбата съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ се разпределя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Правото на дял от печалбата е част от членствените права на съдружниците в дружеството съгласно чл. 123 ТЗ. В конкретния случай е установено отписване на парични средства от счетоводните сметки на дружеството 501"Каса в левове" и 502 "Каса във валута" за сметка на неразпределената печалба за минали години. Право да участват в разпределението на печалбата за минали години имат съдружниците в дружеството. Не се твърди, че отписаните суми са свързани с дейността на дружеството. Няма данни и доказателства разпределението да е станало по-рано от 30.11.2017 г., включително и по повод прекратяване на членственото правоотношение в ООД на съдружника Л. Стаменов на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ поради смъртта му, респективно по повод уреждане на имуществените последици от прекратяване на участието по счетоводен баланс, към края на месеца, в която е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. В хода на ревизията е установено, че към 31.12.2016 г. натрупаната неразпределена печалба на дружеството е 2 572 955.18 лева. През 2016 г. дружеството е приело решение за разпределение на дивидент в размер на 297 000 лева разпределяло дивидент. По делото е установено, че към 7.12.2017 г. при извършената проверка от органите по приходите наличността в касата на дружество е 2 031.97 лева. С протокол от 30.11.2017 г. съдружниците са приели решение да се отпишат за сметка на неразпределената печалба от минали години задължението на Л. Стаменов в размер на 2 221 084.72 лева. Така отписаната сума, попада в легалната дефиниция на понятието скрито разпределение на печалба. Тази сума не е несвързана с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, разпределена под каквато и да е форма, за сметка на неразпределената печалба, право на която имат съдружниците. С оглед на изложеното волеизявлението от 30.11.2017 г. на общото събрание на съдружниците представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО, което подлежи на облагане като дивидент, с окончателен данък, определен съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ - върху брутния размер на отписаната сума. С оглед на изложеното решението, с което жалбата е отхвърлена, следва да се остави в сила. Разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани от страна на ответника по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,