Решение № 12422 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7330/2012 г.

Решение № 12422 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7330/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мария Любенова Караниколова, срещу решение № 5769 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 16108/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед рег. № К-12047 от 25.10.2010 г. на касационния жалбоподател, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложил дисциплинарно наказание уволнение на инспектор Панайот Спасов Запрянов от гр. Кърджали за дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на инспектор Панайот Спасов Запрянов. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че липсват всякакви конкретни доказателства за участието на Запрянов в противоправни деяния през периода 25.07.2009 г. - 28.09.2010 г. или за това да е бил известен или да знае за такива и да не е докладвал за тях по установения ред, поради което не са налице и основания поведението на Запрянов да се квалифицира като нарушение на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

Решението е правилно като краен резултат.

В мотивите към отменената от тричленния състав заповед са посочени като фактически основания за нейното издаване следните обстоятелства:

1. За периода от 25.07.2009 г. до 28.09.2010 г. в гр. Кърджали, инспектор Панайот Спасов Запрянов не е докладвал по установения ред за станали му известни престъпления, извършени в гр. Кърджали от Златко Пламенов Каменов и неговите съучастници, осъществявали нерегламентирана частна охранителна дейност за времето от 25.07.2009 г. до 13.12.2009 г., за което им е повдигнато обвинение по чл. 321а, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - участие в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, а на Запрянов е повдигнато обвинение по чл. 321а, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК за участие в тази група.

1. За времето от 03.01.2008 г. до 28.09.2010 г. инспектор Панайот Спасов Запрянов не е докладвал по установения ред за станало му известно хулиганство по чл. 325 НК, осъществено от Златко Каменов, Динко Йорданов и други две неустановени лица на 01.01.2008 г. в заведение "Ултра" в гр. Кърджали, като на 03.01.2008 г. уговарял свидетеля Шериф Сафет Шериф от гр. Кърджали да не подава жалба срещу извършителите без Запрянов да се е споразумял предварително с тях, за което му е повдигнато обвинение по чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК (според който се наказва с лишаване от свобода полицейски орган, спомогнал на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление).

В тези им части мотивите на отменената от тричленния състав заповед № К-12047 от 25.10.2010 г. представляват почти буквален препис на постановленията от 28.05.2010 г. и от 16.07.2010 г. по досъдебно производство № 2/2010 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Кърджали (на л. 19 и 20 от преписката), с които инспектор Панайот Спасов Запрянов е привлечен като обвиняем в това досъдебно производство и му е взета мярка за неотклонение. Разликата е в това, че с първото постановление (това от 28.05.2010 г.) Панайот Спасов Запрянов е привлечен като обвиняем за участие в група по чл. 321а НК, а с второто (това от 16.07.2010 г.) е привлечен като обвиняем по чл. 294, ал. 4 НК за това, че е спомогнал на посочените лица да избегнат наказателно преследване за хулиганство, докато министърът на вътрешните работи с оспорената заповед е приел, че дисциплинарното нарушение се състои в това, че Панайот Спасов Запрянов не е докладвал по установения ред за тези престъпления, които са му били известни - вместо да изпълни задълженията си по чл. 58 ЗМВР (според който полицейските органи предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления), полицейският инспектор е допуснал нарушения на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващи го като полицейски служител винаги да проверява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 4), да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7), да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си (т. 8) и да осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на жертвите на престъпления и произшествия, като предприема действията, подробно изброени в т. 64 на Етичния кодекс.

Дисциплинарно наказаният полицейски служител или е участвал в престъпната група по чл. 321а НК или не е участвал в тази група.

Ако не е участвал в престъпната група, може да извърши или допусне първото вменено му дисциплинарно нарушение - не е докладвал по установения ред за станали му известни престъпления, извършени от групата и в част за осъществяваната от нея нерегламентирана частна охранителна дейност. Но при условие, че е знаел за тях. В случая обаче нито в преписката, въз основа на която министърът на вътрешните работи, нито в делото на първата съдебна инстанция има доказателства или поне индиции, че инспектор Панайот Спасов Запрянов е знаел за осъществяваната от престъпната група нерегламентирана частна охранителна дейност.

Ако инспектор Панайот Спасов Запрянов (разузнавач V степен) е участвал в престъпната група по чл. 321а НК, то това негово участие включва и обстоятелството, че той не докладва по установения ред за действията на групата. Конструкцията "участие в престъпна група - доклад за противоправните действия на групата" е възможна само в хипотезата на полицейски служител под прикритие.

Възможно е обаче полицейски служител да поддържа контакти с лица, които са членове на престъпна група и да не знае, че тези лица извършват противоправни деяния. Но тази липса на информация за лицата, с които контактува, е винаги последица на проявено бездействие тя да бъде събрана, поради което такъв служител допуска нарушения на правилата по т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс (да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си) и в зависимост от конкретната ситуация и формираното от нея обществено мнение тези нарушения биха могли да бъдат друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. В процесния случай обаче такова обвинение за дисциплинарно нарушение не е направено. Поради това в процесния случай е препоръчително да бъде изчакан резултатът от наказателното производство срещу инспектор Панайот Спасов Запрянов с оглед на чл. 227, ал. 1, т. 1, предложение първо, ЗМВР. Разбира се и в този случай следва да се държи сметка за сроковете по чл. 225 ЗМВР, в които може да бъде наложено дисциплинарно наказание.

Събраните в дисциплинарното производство доказателства обуславят направения от министъра на вътрешните работи, че инспектор Панайот Спасов Запрянов е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР като не е докладвал за побоя, нанесен в заведение "Ултра" в гр. Кърджали на Шериф Сафет Шериф от гр. Кърджали и дори е уговарял пострадалия да не подава тъжба срещу лицата, които са му нанесли побой. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд обаче счита, че в този случай едногодишният (след това увеличен на две години) срок по чл. 225, ал. 2 ЗМВР е започнал да тече на 03.01.2008 г. и е изтекъл много преди датата 28.05.2010 г., от която сроковете по чл. 225, ал. 2 ЗМВР са спрели да текат поради наложената на Панайот Спасов Запрянов мярка за неотклонение (чл. 225, ал. 3 ЗМВР).

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор искането на ответника по касационната жалба да му бъдат присъдени направените съдебни разноски в касационното производство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1000 лв. възнаграждение за един адвокат (договор за правна защита и съдействие № 63 от 24.09.2012 г. на л. 11 от касационното дело).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,