Решение № 4506 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2017 г.

Решение № 4506 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Папазова, подадена чрез адв. С. Стефанов от ЛАК, в качеството му на особен представител против Решение № 155/13.11.2017 г. по административно дело № 260/2016 г. на Административен съд – Ловеч (АС Ловеч). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че съдът неправилно е възприел фактите по делото. Намира исковата претенция за обоснована и основателна, тъй като претендираното обезщетение от 100 000 лева е съобразено с жизнения стандарт в страната. Счита, че причинно следствената връзка между деянието и последиците е доказана по несъмнен начин. Иска отмяна на решението и да се уважи исковата претенция в пълен размер. Ответникът ДПБ Ловеч в писмен отговор счита, че решението на административния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и обосновано, постановено след анализ на доказателствата и на относимите правни норми. Смята, че не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред АС Ловеч е образувано по подадена искова молба от М. Папазова, с която моли да бъде осъдена ДПБ Ловеч да й заплати сумата от сто хиляди лева за незаконосъобразно лечение без нейно изрично съгласие и без да са спазени законовите изисквания. С обжалваното решение на АС Ловеч е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният иск с цена от сто хиляди лева от М. Папазова срещу ДПБ Ловеч за нанесени й неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на лекари от тази болница. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че твърдението за незаконосъобразни действия е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Счел е, че тя е постъпвала за лечение в ДПБ Ловеч със симптоми на заболявания, преглеждана е, поставяна й е диагноза, лекувана е със съответните медикаменти и е изписвана с подобрение. В този смисъл е намерил за недоказано твърдението й за незаконосъобразни действия на лекуващите я лекари от ДПБ Ловеч, както и това, че е задържана принудително. Решаващият съд е приел, че не се установява наличие на настъпили неимуществени вреди за ищцата и съответно няма причинно- следствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия. Освен това съдът е намерил за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност. Посочил е, че към датата на предявяване на исковата молба на 11.04.2016 г., давността е била изтекла. В заключение е счел, че при липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че неправилно са възприети фактите по делото. При разглеждане на правния спор не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и задълбочен анализ на доказаните факти и обстоятелства. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните релевантни обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Споделят се доводите на адм. съд, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. АС Ловеч обосновано приема, че не са представени доказателства, за незаконосъобразни актове, действия или бездействие на длъжностни лица на ответника, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. Защитата срещу незаконосъобразни проявления на дейността на администрацията е винаги конкретна и се реализира от субект, чиято правна сфера е накърнена от определено със своите елементи адм. правоотношение - чл. 128, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 АПК. В случая не е налице отменен незаконосъобразен административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който да е основание за търсене на отговорност на лечебното заведение. Не е установено ищцата да е принудително лекувана, а същата е постъпвала на лечение доброволно. Не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на длъжностни лица на администрацията, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. По делото не се установява и наличието на незаконосъобразни действия по чл. 250 АПК или бездействия по чл. 256 АПК. Относно оплакванията доколко е проведена неправилно терапията, следва да се отбележи, че правилността или ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес. Следва да се отчете, че при полагането на медицински грижи, специалистите от структурата на ответника не са упражнили правомощия на административен орган - § 1, т. 1 от ДР на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност. Нейната ефикасност, резултатност и правилност не може да се обследва в настоящото производство, тъй като не е налице адм. правоотношение. В този смисъл са неотносими въпросите дали предоставената медицинска помощ е основана на утвърдени медицински стандарти - чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗдр), вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), и отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество – чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и адм. съд. Споделя се и извода на адм. съд, че е основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, правилно съдът приема, че погасителната давност е започнала да тече от 28.07.2007 г. и е изтекла на 28.07.2012 г. Несъмнено към датата на предявяване на исковата молба на 11.04.2016 г., давността е била изтекла. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника, претенцията следва да се счита погасена и искът подлежи на отхвърляне. Решението на адм. съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд – трето отделение,