Решение № 9919 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение16.10.2025 г.докладчик т Татяна Хинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2918 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело 1043/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Созопол против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3839 от 14.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта на определена финансова корекция в размер на 25 % - 7 425 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3839 от 14.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта на определена финансова корекция в размер на 25 % - 7 425 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони като
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2918 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело 1043/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта с която е отхвърлена жалба на община Созопол срещу решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3839 от 14.08.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта за установена нередност по обществената поръчка, изразяваща се в ограничителни изисквания нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и предвидена финансова корекция в размер на 10 % от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА/п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Созопол срещу решение 2918 от 28.03.2025 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. 1043/2024 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по жалба на община Созопол, представлявана от кмета на общината, на решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3839 от 14.08.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7 от Наредба за посочване на нередности и чл. 50, ал. 8, във вр. с ал. 2 от Наредба 12 от 25.07.2016 г., на Община Созопол е определена финансова корекция в размер на 7 425 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да отхвърли жалбата на община Созопол срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти по извършваната от ДФЗ проверка. Прието е, че спорът между страните е материалноправен и се отнася до установени две нарушения. Приел, че на първо място е налице незаконосъобразен ред за възлагане което представлявало нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, квалифицирано като нередност по смисъла на т. 2, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В случая първоинстанционният съд е разгледал наличието на идентичност или сходство на предмета на сключени договори. По-конкретно през месец февруари 2016 г. възложителят община Созопол е сключил чрез процедури по директно възлагане три договора (с рег. 8-72/11.02.2016 г., 8-73/11.02.2016 г. и 8-92/23.02.2016 г.) на обща стойност 19 577,86 лева без ДДС, със сходен предмет изготвяне на проектно предложение по приоритетна ос на ТГС България Турция. Предметът на договорите се изразява в проучване, разработване и окомплектоване на Проект за кандидатстване по Програма Трансгранично сътрудничество България Турция. С тези договори консултантът се е задължил да извърши всички консултантски услуги, необходими за представяне на проектно предложение на Община Созопол по цитираната програма. От друга страна на 13.06.2018 г. между Държавен фонд Земеделие, представляван от Ж. Живков изпълнителен директор и община Созопол, представлявана от кмета П. Рейзи, бил сключен договор 02/07/2/0/00730/13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура по мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата и селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Във връзка с изпълнението на този договор, община Созопол е възложила обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за предоставяне на консултантски услуги във връзка с подмярка 7.2 към ПРСР 2014-2020г. по три обособени позиции, свързани с подготовка на заявление за подпомагане на проекти: Обособена позиция 1: Подготовка на заявление за подпомагане на проектРеконструкция и рехабилитация на водопроводна система и съоръжения в село Росен,община Созопол; Обособена позиция 2: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на общински пътища, община Созопол; Обособена позиция 3: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в община Созопол. На 26.08.2016 г. бенефициерът община Созопол е стартирал процедура по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП събиране на оферти с обява, като според решението за откриване на процедурата прогнозната стойност на обществената поръчка е 69 900 лева без ДДС. В хода на тази процедура е сключен договор 8-522/21.09.2016 г., на стойност 27 500 лв. без ДДС, с предмет: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система и съоръжения в село Росен, община Созопол. Поради това първоинстанционният съд е приел, че предметите на трите договора, сключени чрез директно възлагане, са сходни с този на договор 8-522/21.09.2016 г., доколкото всички те са свързани с предоставяне на консултантски услуги, изразяващи се в подготовка на заявления за кандидатстване на общината по проекти по европейски програми. Поради това предвиденият праг по чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП е бил надхвърлен и възложителят е следвало да проведе обществената поръчка по реда на чл. 20, ал. 2 ЗОП чрез публично състезание. В допълнение е бил налице и вторият елемент от фактическият състав в рамките на 12 месеца са възложени две или повече поръчки. Приел е, че освен горепосоченото нарушение е нарушена и разпоредбата на чл. 21, ал. 15 вр. ал. 16, т. 2 ЗОП. Първоинстанционният съд е постановил, че правилно нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и правилно е определена на финансова корекция в размер на 25%. По второто нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че са налице ограничителни изисквания, изразяващи се в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите. По-конкретно първоинстанционният съд е приел, че от текста на публикуваната публична покана - Раздел Критерии за подбор, т. 1.3.2 и в раздел V от документацията за участие, се установява наличието на поставено изискване в екипа от специалисти, които ще отговарят за изпълнението на договора да фигурира експерт икономист, който да притежава висше образование, степен магистър или еквивалентна образователна степен, в случаите, когато е придобита в чужбина, в областта на икономиката (или еквивалентна), както и общ и професионален опит от минимум 3 години. Първоинстанционният съд е заключил, че така поставено изискването за притежаване на образователно-квалификационна степен магистър от експерт икономист представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Изложил е мотиви, че никъде в законодателството няма изискване за образователно-квалификационна степен магистър за горепосочените експерти, т.е. нормативната уредба дава възможност съответната дейност да бъде упражнявана от лица с различна образователно-квалификационна степен. По този начин първоинстанционният съд е заключил, че е ограничено участието на лица, които са завършили своя курс на обучение, като са придобили образователна квалификационна степен бакалавър, а не магистър. При липса на нормативна обусловеност на упражняването на съответната дейност с определена образователна квалификационна степен, залагането на изискване за притежаване на магистър ограничава свободната конкуренция, която нормите на ЗОП гарантират. Съдът е приел, че установявайки горепосоченото нарушение, административният орган правилно го е квалифицирал като такова по т. 11, б. а от Наредбата, в чийто обхват попадат случаите на нередности, отнасящи се до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка/процедура за избор с публична покана, за която нередност правилно е определил корекция в размер 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнителя. По-натам е приел, че ДФЗ е определил финансова корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което правилно е определена обща корекция съгласно принципа за некумулиране на финансовите корекции и на основата на пропорционалния метод, равна на 25%. С тези фактически и правни установявания административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3839 от 14.08.2023 г., на заместникизпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното: Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ "финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. " Следователно с тази разпоредба законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно изискването по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието "нередност" е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, за програмен период 2014-2020 г., съдържа следните елементи на фактическия състав: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането; в) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказването им, при условията на кумулативност, е в тежест на Управляващия орган В оспорения първоинстанционен съдебен акт е налице изследване по отношение на елементи на фактическия състав в проверката по констатираните нередности относно действията на бенефициера при провеждането и възлагането на обществената поръчка, които са установени като такива в нарушение на разпоредби на националното законодателство и имат за последица нанасяне на вреда на общия бюджет. Правилно по всяка от констатираните нередности е направена препратка към приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, съотв. т. 2, б. "б" и т. 11, б. а. Относно първата констатация за нередност по обществената поръчка, изразяваща се в незаконосъобразен ред за възлагане - нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, квалифицирано като нередност по смисъла на т. 2, буква б от Приложение 1 към чл. 2,ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Безспорно е, че съгласно чл. 21, ал. 15 от ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. А по силата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. Анализът и съвместното тълкуване на цитираните разпоредби сочат, че за да е изпълнен фактическият състав на установената от Управляващия орган нередност е необходимо осъществяването на следните кумулативни предпоставки: 1. да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; 2. тези поръчки да са със сходен или идентичен предмет; 3. към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия или със сходен предмет; 4. към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките. В конкретния случай през месец февруари, възложителят община Созопол е сключил чрез процедури по директно възлагане три договора (с рег.8-72/11.02.2016г., 8-73/11.02.2016г. и 8-92/23.02.2016г.) на обща стойност 19 577,86 лева без ДДС, с предмет изготвяне на проектно предложение по приоритетна ос по Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП България Турция. Следва изрично да се отбележи, че сключените три договора са във връзка с предоставяне на безвъзмездно финансиране по програма Interreg-IPA Cross-border Cooperation Bulgaria-Turkey Programme CCI 2014TC16I5CB005 (л. 563 по делото). За разлика от предмета на тези три договора, договорът сключен през 21.09.2016 г. - 8-522, с предмет Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система и съоръжения в село Росен, община Созопол е по отношение на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за предоставяне на консултантски услуги във връзка с подмярка 7.2 към ПРСР 2014-2020г. по три обособени позиции, свързани с подготовка на заявление за подпомагане на проекти: Обособена позиция 1: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система и съоръжения в село Росен, община Созопол; Обособена позиция 2: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на общински пътища, община Созопол; Обособена позиция 3: Подготовка на заявление за подпомагане на проект Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в община Созопол, с обща прогнозна стойност 69 900 лв. Видно от така установените факти двете групи договори са сключени по повод различни програми. От една страна - Програма за Трансгранично сътрудничество между България и Турция, а от друга - Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Посочените от управляващия орган програми програми имат различни условия за изпълнение, обхвати на дейности и специфични срокове за изпълнение и оттам и различни цели и резултат. Преценката за идентичен или сходен предмет следва да се извърши на базата на предметния обхват на дейностите, а не само по отношение на източника на финансиране. Консултантските услуги по различните програми изискват специфична компетентност на ангажираните специалисти, поради което не може да се приеме, че е налице изкуствено разделяне на поръчките в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.15 ЗОП. Следователно вторият елемент на посочения фактически състав липсва - тези поръчки не са със сходен или идентичен предмет. Поради това правилно възложителят община Созопол е разделил обществените поръчки и не е приложил реда предвиден в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗОП чрез публично състезание. Липсата на задължителни предпоставки за незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки обосновава извод за липса на осъществено от страна на бенефициера нарушение на чл. 21, ал. 15 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗОП. Не е налице и нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Затова и няма основание за определената 25% финансова корекция за тези нарушения. Поради гореизложеното, възражението на касационният жалбоподател е основателно и решението следва да бъде отменено в тази му част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Това обуславя отмяна и на наложената административна мярка изразяваща се във финансова корекция в размер на 25 % за това нарушение. Относно втората констатация за нередност по обществената поръчка, изразяваща се в ограничителни изисквания нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съдът е обсъдил уредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 59, ал. ЗОП, възприемайки за доказани и основателни установените нередности от управляващия орган предвид поставените в документацията на възложителя ограничителни условия в изисквания в критериите за подбор за професионална компетентност на техническото лице икономист, с което трябва да разполагат участниците в обществената поръчка. Настоящият състав напълно кредитира извода, че съгласно документацията за участие конкретната цел на процедурата е да се осигури необходимата подкрепа на община Созопол от компетентен екип от консултанти при изготвяне и окомплектоване на проектни предложения с ясно дефинирани цели, описание на конкретни дейности за постигането на тези цели, които водят до постигането на определени резултати и ефекти върху дефинира целева група по Програма за развитие на селските региони за периода 2014 г.-2020 г. В това число, специфични цели на обществената поръчка са относно осигуряване на конкурентно предимство на община Созопол с оглед постигането на своевременно подаване на заявления за подпомагане в определените от Държавен фонд Земеделие срок, пълнота и цялост на окомплектоване на необходимите изискуеми документи и осигуряване на проектни предложения в съответствие със специфичните изисквания на финансиращия орган и приложимите нормативни изисквания на законодателството на Република България и Европейския съюз (л. 355-356 по делото). Именно в тази връзка за съда се явява неясно и необосновано защо лице с образователна степен "магистър", но с професионален опит в областта и образователна степен бакалавър, не би могло да осигури изпълнение със същото ниво на качество, при положение, че възложителят е предвидил като гаранция за качество наличието на изискуем специфичен опит. Правилен е изводът, че не е спазено поставеното изискване на закона за образование и професионална квалификация да са съобразени с предмета и сложността на поръчката (така в СЕС, Решение от 31 март 2022, Smetna palata na Republika Bulgaria, C-195/21, ECLI:EU:C:2022:239, т. 53, е прието, че член 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.). В това отношение националните юрисдикции са длъжни във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (вж. в този смисъл СЕС, решение от 24 юни 2019 г., Popіawski, C573/17, EU:C:2019:530, т. 57 и СЕС, решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C882/19, EU:C:2021:800, т. 70). В случая следва да се съобразят основните характеристики на процесната обществена поръчка и те да се съпоставят с въведените изисквания от възложителя. За възложителя няма законова пречка да поставя специфични условия и изисквания към участниците, когато това е пряко свързано, налага се и се обосновава от спецификата на предмета на поръчката или се изисква съгласно специален нормативен акт. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че посочено в административния акт нарушение, изразяващо се в поставяне на изискването експертът икономист да притежава "висше образование, степен "магистър", или еквивалентна образователна степен, в случаите, когато е придобита в чужбина, в областта на икономиката(или еквивалентна), както и общ и професионален опит от минимум 3 години, съществува. Предметът на процесната процедура е по Избор на изпълнител за предоставяне на консултантски услуги във връзка подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020г., като при съпоставка на предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и спорното изискване е видно, че има допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, както правилно е приел и административният съд в обжалваното решение. По високите изисквания към експерта не са съобразени с предмета и обема на поръчката, тъй като самият предмет не налага възложителят да определи описаното по-горе по-високо изискване към експерта икономист. За заемането на длъжността икономист" по Националната класификация за професиите и длъжностите не е предвидена образователно-квалификационна степен "магистър". Поставените към този експерт изискване без възможност предлаганите на тази позиция лица да притежават образователно-квалификационна степен "бакалавър" по съответната специалност правилно е определено като необосновано ограничаващо участието на стопанските субекти в обществената поръчка, като поставянето му не се оправдава от предмета, обема, сложността и стойността на поръчката, което определя това изискване като неправомерно - в нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП и нарушаващо забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Посоченото изискване на възложителя към участниците в процедурата, е ограничително, доколкото необосновано ограничава участието на лица в процедурата, които разполагат с експерт с образователна степен по специалността, различна от "магистър". Ако обемът и сложността на поръчката са специфични, както твърди жалбоподателят, това означава завишаване на изискванията за придобит опит, а не само по-висок ценз. По този начин е ограничено участието на лица, които са завършили своя курс на обучение, като са придобили образователна квалификационна степен бакалавър, а не магистър. При липса на нормативна обусловеност на упражняването на съответната дейност с определена ОКС, залагането на изискване за притежаване на магистър ограничава свободната конкуренция, която нормите на ЗОП гарантират (Решение 12980 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. 7730/2024 г., решение 6912 от 9.06.2020 г., постановено по адм. дело 9200/2019 г., на ВАС, решение 8567 от 1.07.2020г., постановено по адм. дело 12489/2019 г., на ВАС, решение 27 от 4.01.2021 г., постановено по адм. дело 2363/2020 г. на ВАС). Правилно е прието от съда, че констатираното от органа нарушение е с възможен финансов ефект спрямо бюджета на ЕС, тъй като е свързано с накърняване на основни принципи при разходването на финансови средства и следователно за това нарушение са налице всички елементи от обективна страна да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на легалното понятие и за него трябва да бъде определена финансова корекция. Осъщественото от касатора нарушение на приложимото право, обосновава нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и правилно е квалифицирани от органа по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е основание за извършване на финансова корекция в размер на 10%. Неоснователни са доводите в касационната жалба в тази насока. Неоснователни са и доводите на касатора за липса на елементите от фактическия състав на нередността. Община Созопол като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на финансови средства от европейските фондове и е допуснала нарушение на националното право по чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което субсумира нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Практиката на ВАС (решение по адм. д. 4803/2021 г. и по адм. д. 4595/2023 г.) разграничава нарушението на приложимото право като един от трите кумулативни елемента на нередността и посочва, че основание за определянето на ФК не е нарушението на приложимото право, а нередността, при обследване и на трите елемента от фактическия й състав. Съгласно дефиницията за нередност, за да е налице вреда за бюджета на Съюза, не е необходимо да е доказана реална вреда. Достатъчна е и потенциалната възможност за такава, а когато става въпрос за неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, нередност е налице доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (решение на ВАС по адм. д. 4803/2021 г. и по адм. д. 4595/2023 г.). В този смисъл, съгласно практиката на СЕС, в съответствие с член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 понятието нередност" се отнася за всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на неоправдан разход в общия бюджет. В тази връзка следва да се отбележи, че позовавайки се на член 9, параграф 5 от Регламент 1083/2006, както и по аналогия на решение от 21 декември 2011 г. Chambre de commerce et d industrie de l Indre (C-465/10, EU:C:2011:867, т. 46 и 47), по Структурните фондове и Кохезионния фонд, Съюзът следва да финансира единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза. Същевременно от определението по член 2, точка 7 от този регламент следва, че нарушението на правото на Съюза представлява нередност по смисъла на посочената разпоредба само ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. Следователно подобно нарушение трябва да се счита за нередност, доколкото само по себе си може да има отражение върху бюджета. За сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение (вж. по аналогия решение от 21 декември 2011 г. Chambre de commerce et d industrie de l Indre, C-465/10, EU:C:2011:867, т. 47). С оглед на изложеното следва да се приеме, че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. (СЕС, Решение от 14 юли 2016, Wrocіaw - Miasto na prawach powiatu, C-406/14, ECLI:EU:C:2016:562, т. 41-45). Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (Решение 1568 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. 12192/2024 г.; СЕС, Решение от 15 септември 2005, Irlande / Commission, C-199/03, ECLI:EU:C:2005:548, т. 31; СЕС, Решение от 21 декември 2011, Chambre de commerce et d'industrie de l'Indre, C-465/10, ECLI:EU:C:2011:867, т. 47; СЕС, решение от 6 октомври 2015, Firma Ernst Kollmer Fleischimport und export, C-59/14, ECLI:EU:C:2015:660, т. 24; както и СЕС, решение от 14 юли 2016, Wrocіaw - Miasto na prawach powiatu, C-406/14, ECLI:EU:C:2016:562, т. 44). Тъй като финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността е елемент от фактическия състав на нередността, липсата му е основание за прекратяване на процедурата поради липса на нередност. Ако нарушението няма финансово отражение, липсва елемент от фактическия състав на нередността и следователно липсва и нередност (решение на ВАС по адм. д. 11019/2019 г.). В оспорения акт УО е изложил мотиви за наличието на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността, които се споделят от касационната инстанция: Ограничени са потенциални участници, които биха имали интерес да подадат оферти за участие в процедурата, но залагането на изискване за притежаване на магистър, при липса на нормативна обусловеност на упражняването на съответната дейност с определена образователна квалификационна степенѝ, препятства този достъп. По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на установеното извършено нарушение от страна на община Созопол, изразяващо се в нередност по обществена поръчка, изразяваща се в незаконосъобразен ред за възлагане. В тази част решението за налагане на финансова корекция е в противоречие с материалния закон и необосновано. Поради това атакуваното решение на Административен съд Бургас, в тази му част следва да бъде отменено и решението на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 25 % следва да бъде отменено. По отношение на установеното извършено нарушение от страна на община Созопол, изразяващо се нередност по обществената поръчка, изразяваща се в ограничителни изисквания. В тази част решението за налагане на финансова корекция в размер на 10% върху разходите, които са поискани от бенефициера за възстановяване по сключения договор за обществена поръчка, е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд - Бургас, в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение