Решение № 8975 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2017 г.

Решение № 8975 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - С. при Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район обжалва Решение № 2988/02.05.2017 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 1105/2017 г., с което е уважен искът на М. Н. З. - Н. и С. Н. Н. по чл. 292 АПК против началника на РОНСК - С. при РДНСК - ЮЗР за установяване, че Заповед № ДК-02-СО-168/20.11.2008 г. на началника на Столичната РДНСК за премахването на строеж като незаконен не подлежи на изпълнение поради изтекла давност.

О. М. Н. З. - Н. и С. Н. Н. изразяват становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалбата е допустима, но неоснователна.

1. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно - чл. 285, ал. 1 и 2 АПК.

а. Давността като юридически факт е период от време, с изтичането на който се погасява правото на изпълнение. С предявения иск по чл. 292 АПК ищците са заявили пред първата инстанция факта на изтеклата погасителна давност и съответно произтичащата от него правна последица.

б. Действително ЗУТ е специален закон, но той не предвижда друго по смисъла на чл. 285, ал. 1 АПК, а кодексът е приложим на общо основание, включително и за производствата по изпълнение на заповеди по ЗУТ.

1. Заповедта за премахване на строежа е влязла в сила на 21.02.2011 г. От този момент тя представлява годно изпълнително основание за принудително изпълнение срещу двамата ищци като длъжници по изпълнението. За всеки от тях е започнал да тече 5-годишен давностен срок за изпълнение, който по отношение и на двамата е изтекъл на 21.02.2016 г. Действия, които спират или прекъсват давността, са предприети през 2010 г. и 2011 г., като последното е от 18.03.2011 г. и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 18.03.2016 г. През новия 5-годишен период от време ответникът не е предприел други действия по прекъсване или спиране течението на давността. До ищците е отправена нова покана за доброволно изпълнение (след предходната от 2010 г.), съобщена по реда на § 4 ДРЗУТ, едва на 07.11.2016 г. (последващи действия по изпълнението са предприети на 12.01.2017 г.), т. е. това ново действие по изпълнението е осъществено след изтичането на давностния срок по чл. 285, ал. 1 АПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение