Решение № 10964 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. А. против решение 4344 от 13.05.2025 г., постановено по адм.д. 2204/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът кметът на община Асеновград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на С. А. А. против заповед А-2072/30.08.2024 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Постройка на допълващото застрояване, находящ се в ПИ с идентификатор 49309.28.257 по КККР на [населено място], община Асеновград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Констатира, че процесния строеж представлява нова едноетажна сграда, изпълнена с носеща стоманобетонова конструкция от колони и греди, върху които е изпълнена дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Ограждащите стени са с тухлена зидария и се ползва като гараж, към който е включена и площ, намираща се между нея и жилищната сграда в имота. Прави извод, че процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, не е предвидена в действащия регулационен план и за нея не са издадени строителни книжа. Предвид годината на извършване на строежа съдът прави извод, че същият не е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Препис от констативния акт е връчен на адресатите на административния акт в т.ч. и на жалбоподателя, които не депозира възражение. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран, както в констативния акт с изготвената схема, като размерите и характеристиката на строежа се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. По несъмнен начин по делото е установено, че за строежа не е издадено разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. Неоснователни са доводите на касатора, че строежът е търпим. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че същият е извършен след 2021 г., поради което не е търпим. Правилно съдът не дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите се опровергават от всички останали събрани по делото доказателства. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,