Решение № 6124 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт М. Йорданова, срещу решение 124/13.10.2022г. на Административен съд Търговище по административно дело 98/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 86-ФК/13.05.2022г. на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че изборът на срок на ПАМ е надлежно мотивиран. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

По частна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП /именувана становище/ в обхвата на инстанционния контрол е включено и определение 298/31.10.2022 г. на Адм. съд Търговище по адм.д. 98 по описа за 2022 г.

Ответникът по касация Д. Господинова изразява становище за неоснователност на жалбите. Процесуалният ѝ представител адв. Илчев претендира присъждане на разноски за предоставена от него безплатна правна помощ.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Търговище заповед по отношение на Д. Господинова са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от нея обакт маса на открито в гр. Търговище на входа на гробищен парк за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е извършването от Господинова на търговска дейност с нестационарен обект без да има монтирано въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство. Според администрацията е нарушена забраната по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а нарушението е установено при проверка в 12:05 ч. на 09.05.2022 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд имплицитно е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС за налагане на ПАМ извършването на продажба на стоки от лице по чл. 3 от Наредба Н-18 без функциониращо фискално устройство.

Решаващите изводи на съда са за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил съображенията на издателя на акта за срока на ПАМ, като е приел, че са бланкетни. Заключил е, че актът не съответства на материалния закон и на целта на закона.

С решението е осъдена ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП да заплати на Д. Господинова деловодни разноски в размер 310 лева. С определение 298/31.10.2022 г. по същото дело съдът е отменил решението си в частта, с която е осъдена администрацията да заплати на Господинова разноски в размер 300 лева и тези разноски са присъдени на адв. Н. Илчев като възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Първоинстанционните съдебни актове са правилни.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС запечатване на обект е бездействието на задълженото лице да въведе в експлоатация и да регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата е въведена забрана за задълженото лице да извършва продажба на стоки или услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен при изключенията по същия нормативен административен акт.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението; наличието на непогасени публични задължения; засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина; негативните последици от нарушението за фиска; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на задълженото лице.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ:

• Не е дефинирана тежестта на нарушението, та да е критерий за индивидуализиране на срока;

• Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска, но това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Наличието на 3 бр. регистрирани ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на организация, доколкото ФУ са без стационарен обект. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Обратно на убеждението на частния жалбоподател, от разпоредбата на чл. 248 ГПК следва правомощието на съда да измени постановеното от него решение в частта за разноските по искане на страна. Макар да е формулиран непрецизно, диспозитивът на определението за частична отмяна на решението и за постановяване на нов резултат по разноските е по съдържание изменение на решението, като се променя субекта, комуто се присъждат разноските. В съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е присъдено адвокатско възнаграждение при оказаната безплатна правна помощ /макар да не е съобразено правилото на с чл. 2, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и е определен размера на възложените разноски в хипотезата на изготвяне на жалба без процесуално представителство под минимума/.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваните решение и определение.

При този изход на делото на адв. Н. Илчев касация се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в претендирания размер 400 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение