Решение № 10755 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2020 г.

Решение № 10755 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Г., подадена чрез пълномощник – адв. Стоянов, против решение № 675/20.11.19 г., постановено от Административния съд Плевен по адм. д. № 1051/19 г., в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, за разликата над 665 лева до пълния претендиран размер за производството пред РС-Червен бряг и за разликата на 335 лева до пълния претендиран размер за касационното производство. В касационната жалба са твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна и уважаване на иска. Ответникът – Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 1650 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари във връзка с обжалването на наказателно постановление № 15-013/20.05.18 г., издадено от длъжностно лице на ИАРА. Съдът е установил, че НП действително е издадено от длъжностно лице на ответника. Обжалвано е по съдебен ред и е отменено от съда. Установено е, че във връзка с обжалването е образувано производство, както пред РС, така и впоследствие пред АдС. Съдът е установил, че пред РС, ищецът е бил представляван от адвокат и по делото са проведени 5 съдебни заседания, като за предоставената му адвокатска услуга, ищецът е заплатил в брой възнаграждение в размер на 800 лева. Установено е, че в касационното производство, ищецът е бил представляван от същия адвокат в проведеното едно съдебно заседание по делото, като за адвокатската услуга е заплатил в брой възнаграждение на адвоката в размер на 500 лева. Въз основа на установеното и съобразявайки се с ТП № 2/14 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 2/14 г. и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС по т. д. № 7/08 г., както и решението на ВКС по т. д. № 6/12 г., съдът е формирал извод за допустимост на иска. Приел е, че не е налице друг ред за обезщетяване на вредите от заплатени разноски във връзка с обжалване на НП, както и че договорените в случая адвокатски хонорар реално са заплатени в брой. Съдът е достигнал до извод за осъществен фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Частичното отхвърляне на иска е резултат от уважаване на възражението на ответника по делото, за прекомерност на претендирания като обезщетение адвокатски хонорар. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът е преценил, че справедливият размер на обезщетението е 665 лв. за вредата, понесена от ищеца във връзка със заплатеното от него за адвокатската услуга, предоставена в производството пред РС и в размер на 335 лева във връзка със заплатеното за предоставената адвокатска услуга в касационното производство. Настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като частично основателна. Необосновано, съдът е приел, че справедливият размер на претендираното обезщетение във връзка с направените разходи от ищеца за процесуалното му представителство пред РС, е по-нисък от действително заплатения адвокатски хонорар. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания в производството пред РС, процесуалният представител на ищеца е участвал активно в изясняване на делото от фактическа страна. Той освен, че е положил усилия за проучване на административната преписка във връзка със защитата на клиента си, е правил доказателствени искания, участвал е активно в разпита на допуснатите по делото свидетели, а така също и при разпита на вещото лице, предоставило заключение по допусната от съда съдебно-техническа експертиза. Също така, следва да се вземе предвид, че извършеното по делото от адвоката се предшества от разговори и уточнявания с клиента му, което също изисква време и усилия. За така посоченото съдържание на осъществената адвокатска услуга, договореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева не може да се определи като прекомерен. По тези съображения, следва да се отмени решението на АС-Плевен в частта, в която отхвърля иска за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по ах. д. № 185 по описа на Районен съд-Червен бряг за 2018 г. за разликата над 665 лв. до 800 лева, т. е. за 135 лева, като тази разлика следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея. Неоснователна е касационната жалба в останалата й част. Административният съд правилно е определил размера на справедливото обезщетение във връзка с разумните разходи, които ищецът е следвало да направи във връзка с процесуалното му представителство в касационното производство по оспорването на НП. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд