Решение № 15382 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2009 г.

Решение № 15382 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № 725/29.04.09 г. по адм. д. 3344/08 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 1800704/12.10.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Русе, потвърден с Решение № 916/17.12.07 г. на "ДОУИ" в частта, в която са определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер над 3750 лв. до 6750 лв. и следващите се лихви върху тази сума в размер над 283, 19 лв. до 499, 29 лв. Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Маринови груп" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 725/29.04.09 г. по адм. д. 3344/08 г. по описа на Варненския административен съд е отменен РА № 1800704/12.10.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 916/17.12.07 г. на Д "ОУИ" в частта, в която на "Маринови груп" АД са определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер над 3750 лв. до 6750 лв. и следващите се лихви върху тази сума в размер над 283, 19 лв. до 499, 29 лв. В останалата част на определените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г. ревизионният акт е влязъл в сила и не е предмет на съдебен контрол. За да отмени спорната част от РА административният съд е приел, че при издаването му не са били налице предпоставки за определяне на облагаемата данъчна основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, защото евентуално неправилно счетоводно отразяване на приходи или разходи не може да бъде приравнено на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел за доказано от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по фактура № 3/03.01.07 г. частично е отчетен приход през 2006 г. в съответствие с принципа на текущото начисляване, поради което незаконосъобразно за тази сума в размер на 20000 лв. данъчните органи са приели, че следва да бъде обложена по реда на чл. 122 от ДОПК. В съответствие с тези изводи на съда са извършени изчисления и на размера на данъчното задължение по ЗКПО (отм.) за 2006 г. и лихвите, като са взети предвид частите от РА, които са влезли в сила и са относими към формирането на финансовия резултат за годината. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно Касационната инстанция намира за законосъобразен извода на АС - Варна относно характера на процедурата по чл. 122 от ДОПК и наличието на предпоставките за определяне на данъчната основа за облагане по особения ред. В конкретния случай цялата информация относно реализираните приходи от "Маринови груп" ООД е възприета от ревизиращият екип от счетоводството на дружеството и размерът на реализираните приходи от дейността на търговеца не са спорни, а от правно значение за правилното определяне на размера на данъчните задължения е в кой данъчен период е следвало да бъдат отчетени приходите - през 2006 г. или през 2007 г. Следователно данъчните органи не са установили "данни за укрити приходи или доходи", а са констатирали според тях неправилно осчетоводяване на приходи в счетоводството на дружеството. В касационната жалба допълнително се посочва, че са били налице предпоставките и на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, които видно от съдържанието на РА не са обсъждани, а и при внимателен анализ на съдържанието на тази разпоредба следва извод, че също не са налице описаните в нея факти в конкретния случай. Дружеството е представило счетоводната си отчетност, от която са обосновани всички изводи и на ревизиращия екип, и в съдебното производство. На практика и в ревизионния акт само са възпроизведени обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, но данъчната основа е формирана по правилата на чл. 23 от ЗКПО (отм.) и наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са от правно значение само относно наличието или не на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК при разпределяне на доказателствената тежест в съдебното производство. По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че административният съд е направил извод при противоречие с материалния закон относно приложението на чл. 122 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че и останалите правни изводи на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Административният съд не е допуснал процесуални нарушения при второто разглеждане на спора пред първата инстанция. В съответствие с указанията на Върховния административен съд в Решение № 13839/15.12.08 г. по адм. д. 9388/08 г. са събрани допълнителни писмени доказателства и е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и е обосновал извод, че сумата 20000 лв., представляваща част от цялата сума от 25007, 69 лв. по фактура № 3/03.01.07 г. се явява част от декларирания за 2006 г. приход в размер на 34436,00 лв. за извършени бояджийски услуги в полза на "Русенска корабостроителница" ЕАД, поради което неоснователно същата сума е включена повторно с РА при формиране на данъчната основа за облагане. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът е кредитирал доказателства по делото, за които се твърди, че са съставени "за целите на обжалването", защото при приемането им в съдебно заседание на 24.02.09 г. не е направено оспорване по реда на процесуалния закон и не е отрита процедура по оспорването им. Представените писмени доказателства са ангажирани в съответствие с указанията на Върховния административен съд и с оглед техния характер и начин на съхранение представляват "компютърни разпечатки" на информацията, съдържаща се в счетоводни регистри, но не са оспорени от страните като писмени доказателства, приети по съответния процесуален ред в открито съдебно заседание. В касационната жалба се съдържат оплаквания и по отношение фактическите констатации в първоначалното съдебно решение в частта му, която е отменена от Върховния административен съд, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед съдържанието на отменителното решение на ВАС административният съд правилно е извършвал проверка относно обстоятелствата във връзка със сумата от 20000 лв. по фактура № 3/03.01.07 г. и определения въз основа на нея допълнителен корпоративен данък и лихви, поради което не е допуснато нарушение при установяване на фактическата обстановка по спора, както се твърди от Д "ОУИ" в касационната жалба с доводите за фактура № 1/03.01.07 г. Правилно съдът е приел за доказано от писмените доказателства по делото и категоричното заключение на вещото лице Неделчева, че в отчетените от дружеството приходите от продажби на услуги за 2006 г. общо 34 436 лв. и включват: 2 436 лв. по фактура № 1/24.11.06 г. ; 12 000 лв. по фактура № 3/04.12.06 г. и 20 000 лв. по фактура № 3/03.01.07 г. При така установената правилно фактическа обстановка е обоснован и законосъобразния извод, че не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на "Маринови груп" ООД за 2006 г. със сумата 20000 лв., която е включена и участвала при формиране на декларирания от дружеството финансов резултат. По изложените съображения и като се вземе предвид, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, както и че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,