Решение № 13638 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2020 г.

Решение № 13638 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Седат, [гражданство], чрез процесуалния му представител адвокат Желев, против решение № 19/03.01.2020 г. по адм. дело № 9937/2019 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4397/29.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ралчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. Седат, [гражданство], против решение № 4397/29.07.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направила извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят не е напуснал страната си по произход поради преследване и страх за живота си. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Отчетено е, че Д. Седат е подал молба за предоставяне на закрила с вх. № РД-09-466 от 18.03.2019 г. Личните данни на молителя са били установени въз основа на представена турска лична карта. По време на проведеното в административното производство интервю чужденецът е заявил, че на 13 или 14 февруари 2019 г. е напуснал нелегално Република Турция и е влязъл на територията на Република България укрит в автомобил. Посочил, че веднага след това преминал на територията на Република Румъния, откъдето бил върнат от румънските власти на територията на Република България. По време на интервюто посочва, че е роден в [населено място], [държава], до 1998 г., когато завършил средното си образование живял в родния си град, както и в областния град Ерзурум. Посочва, че до 2006 г. постоянният му адрес останал в [населено място], но постоянно пътувал до Истанбул. От 2006 г. се установил в кв. Бюйюкчекмедже в Истанбул, където живял заедно със съпругата си, децата си, родителите си, братята и сестрите си. Кандидатът заявил още, че се е занимавал с вътрешен и външен дизайн на сгради, преди около 4 години започнал да се занимава с търговия, като притежавал собствен магазин за хранителни стоки в посочения квартал на Истанбул. Шест месеца преди да напусне страната си на произход продал магазина, защото бизнесът не вървял, притеснявал се да се прибира вкъщи заради започналите полицейски акции, при които били задържани хора, включително негови познати. Посочва, че винаги около 7-8 месеца преди провеждането на избори започвали такива полицейски акции по задържания на хора, занимаващи се с партийна дейност, като това се извършвало с цел да се попречи на кюрдската политика. Посочил, че в периода от завършването на средното у образование през 1998 г. до 6 месеца преди напускането на държавата му на произход е участвал в много различни протести и демонстрации в подкрепа на кюрдската политика. Декларира, че през последната четвърт на 1998 г. членувал в [ПП], а след това в партията, която е наследила – [ПП]. След закриването на последната станал член на [ПП]. Посочва, че в периода от 2011 г. до 2014 г. членувал в [ПП], която обединявала всичко хора с леви убеждения без значение на тяхната вяра и етнос. Посочва, че в тази партия се занимавал с ръководна дейност в кварталите Бюйюкчекмедже и Бейликдюзю, която се изразявала в участие в районните партийни събрания и свеждане на взетите решения до членската маса. Посочва, че след закриването през 2014 г. на [ПП] станал член през 2015 г. на [ПП], като член на тази партия участвал в повечето митинги и протести, организирани от партията в Истанбул. Посочва, че преди една година бил изключен от тази партия като предпазна мярка, свързана с неговата безопасност и престанал да бъде нейн член. Посочва, че когато една партия разкрие членовете си, започват арести, поради което някои от партиите изключват членовете си за тяхна безопасност. Посочва, че е бил официален член на партиите [ПП], [ПП] и [ПП], а на останалите две партии бил неофициален член, тъй като партиите се опитват да предпазват членовете си. Посочил, че никога не е имал членска книжка, тъй като посочените партии не издавали подобни. Единствено [ПП] първоначално имала практика да издава членски карти, но тази практика била прекратена, когато молителят станал член. Посочва, че петте партии, в които е членувал през годините са били легални, регистрирани партии, които са участвали в избори в Република Турция. Посочва, че през годините е бил задържан 4-5 пъти от полицията по време на протести, като при тези полицейски акции са били арестувани между 10 и 50 протестиращи в зависимост от мащаба на демонстрациите. Задържанията обикновено продължавали 24 или 48 часа, след което със съдействието на партийните адвокати, арестуваните били освобождавани без парична гаранция. Посочва, че за първи път бил задържан от турската полиция през 1999 г., докато членувал в [ПП], като тогава бил задържан за четири дни заедно с други хора, като в ареста полицейските служители упражнили насилие. Посочва, че останалите задържания се случили, когато бил член на [ПП]. За последен път бил арестуван от турската полиция през 2013 г. или 2014 г., бил задържан за 24 часа или 48 часа и бил освободен. Посочва, че не е осъждан, но от негови приятели разбрал, че срещу него е образувано съдебно производство с възможно наказание лишаване от свобода от 3 до 5 години. Посочил, че не знае в какво е обвинен, предполага, че това е осъществено заради пропаганда на кюрдски идеи и кюрдска политика. Посочил още, че поради страх, че ще бъде задържан от турските власти във връзка с партийната си дейност, през последните 6 месеца, преди да замине от страната си на произход живял при роднини в град Истанбул, след което напуснал страната. При изследване на бежанската история на чужденеца административният орган е установил противоречия в същата (описани подробно на стр. 2 и стр. 3 от решението), като е приел, че чужденецът е посочил неверни данни, за да изгради своята бежанска история. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Още повече, че пред ДАБ [гражданство] твърди, че в периода от завършването му на средното образование през 1998 година до 6 месеца преди напускането му на държавата по произход е участвал безброй пъти в протести в подкрепа на кюрдската политика. По думите му, в този времеви период е участвал в пет партии. От тук следва извод, че през годините, в които касатора е членувал в посочените от него партии, неговото име е било известно на турските власти и ако те са имали особено отношение към него, то са имали и реална възможност да предприемат действия спрямо него. От друга страна, ако касатора наистина се е опасявал за неговите живот и свобода, то логично би било да напусне страната по произход веднага, а не да остане в нея продължително време, пребивавайки на обичайното му местоживеене- град Истанбул. Наличието на даване на невярна информация не позволява безусловно кредитиране на бежанската история и поставя под съмнение достоверността й, както и влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 13 ЗУБ. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Д. Седат, съпоставени с последващото му поведение след нелегалното влизане в България, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Това е така, тъй като видно от данните по делото, основната цел на касатора е била да достигне до държава в Европа, където да се устрои. От твърденията на чуждия гражданин става ясно, че шест месеца преди да замине, той е продал своя магазин в град Истанбул. Също така, касаторът е заявил пред административния орган, че целта му е била да достигне до Германия, но е подал молба за закрила в България, защото бил задържан от българските власти. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Правилни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно е приел съда, че не са налице предпоставките на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. В рамките на административното и съдебното производство е представена справка вх. № МД-302/14.05.2019 година за обществено-политическия живот, икономиката, актуалната обстановка в Република Турция и спазването на човешките права. Справката е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Пред настоящата инстанция е представена справка, актуална към 15.09.2020 г. и в нея е посочено, че правителството предприема ограничени действия за разследване, преследване и наказване на членове на силите за сигурност и други длъжностни лица, обвинени в нарушаване правата на човека. Посочено е още, че правителството продължава да предоставя поддръжка/подкрепа на сигурността на религиозните малцинствени общности и плаща за ремонт и възстановяване на някои регистрирани религиозни имоти. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обстановката в страната на произход на Д. Седат не разкрива степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение