Решение № 9667 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2016 г.

Решение № 9667 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: 1. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и 2. на "ТМСИ Къмпани" ЕООД ЕИК ********* със седалище гр. Д. баня срещу Решение № 397 от 22.02.2016 г. по адм. дело № 594/2015 г. на Административен съд - П. Направени са оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са аргументи, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че оспореното разрешително е издадено, без да е спазена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и 6 от Закона за водите. В съдебно заседание касационните жалбоподатели не изпращат процесуални представители. Ответникът по касационната жалба - община Долна баня се представлява от адв. Саздов. Оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на община Долна баня срещу Разрешително за водовземане от повърхностен обект № 31130066 от 17.02.2015 г. на директора на Б. Д. "Източнобеломорски район", издадено в полза на "ТМСИ Къмпани" ЕООД. Съдът е отменил оспореното разрешително за водовземане, като е приел, че същото е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните предпоставки. Решението е правилно с уточнението, че процесното разрешително за водовземане е незаконосъобразно само на първото посочено от съда отменително основание - това по чл. 159, т. 3 от АПК поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Произнасянето на административния орган при неизяснени факти и обстоятелства препятства контрола за материална законосъобразност на административния акт. Правилен е изводът на съда, че изготвената в хода на административното производство писмена преценка по чл. 62, ал. 6, вр. ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) само формално отговаря на изискванията на закона. Преобладаваща част от нейното съдържание съставлява възпроизвеждане на императивни разпоредби на Закона за водите и Наредбата за ползването на повърхностните води, без да дава ясен, категоричен и обоснован отговор на въпроса дали е защитен общественият интерес с оглед условията по издаденото разрешително. Задължителен реквизит в тази преценка съгласно чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ е установяване именно на съвместимостта на искането за издаване на разрешителното с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането. В случая в т. 2 от преценката, озаглавена чрез възпроизвеждане на съдържанието на чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е посочено, че изисканото от "ТМСИ Къмпани" ЕООД максимално оразмерително водно количество не може да окаже влияние върху общото водовземане. Този извод е мотивиран с данни за абсолютния минимален средномесечен отток, измерен на р. М. при ХМС "Б.". В първоинстанционното съдебно производство е прието основно и допълнително заключение на СТЕ, неоспорено от страните, съгласно което ХМС с. Р. е много по-близо до гр. Д. баня, респективно до мястото (створа) на водовземане, отколкото ХМС "Б.", затова използвайки математическата статистика, действителният абсолютен минимален средномесечен отток при створа на водовземането би следвало да бъде в границите между измерените при ХМС с. Р. и ХМС "Б.", но по-близо до стойността, измерена при ХМС с. Р. Вещото лице е установило, че в приложените хидроложки проучвания няма данни за тази стойност в створа на водовземането. Следователно остава необоснован изводът на административния орган, че изисканото и разрешено на "ТМСИ Къмпани" ЕООД максимално оразмерително водно количество не може да окаже влияние върху общото водовземане. Вещото лице е установило също така, че за изготвяне на преценката в частта на т. 5, озаглавена "Налични водни ресурси по количество и качество", която би следвало да покрие изискването на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗВ, са използвани данни, които касаят наличните водни количества на р. М. в землището на гр. К., а не в землището на гр. Д. баня. В обяснителната записка на хидроложките проучвания, представени в административното производство от "ТМСИ Къмпани" ЕООД, има отбелязване, че са изготвени за нуждите на "Проект за укрепване на коритото на р. М. в землището на гр. К.", който проект обаче е неотносим към процесното разрешително. В тези хидроложки проучвания са включени таблици на водни количества в пунктове, отстоящи много по-надолу по течението на р. М. от мястото на процесното дренажно водовземане и съответно нямащи отношение към екологичното водно количество в мястото на водовземането. Вещото лице е категорично, че в приложените в административната преписка хидроложки проучвания няма данни за стойността на екологичното водно количество при створа на водовземането. Посоченото екологично водно количество от 0,59 м3/сек се отнася за "Проект за укрепване на коритото на р. М. в землището на гр. К.", поради което то не е действителната стойност на екологичното водно количество, което трябва да се осигури в створа на водовземането. За да се определи действителната стойност на екологичното водно количество в створа на водовземането, според вещото лице трябва да се изчислят нормата на оттока и минималното средно месечно водно количество в този створ като се използват наличните статистически данни от измерванията на водните количества в ХМС Р. и ХМС "Б.". Такива изчисления вещото лице не е установило в приложените по преписката хидроложки изследвания. При липса на относими доказателства за изготвяне на изискуемата преценка се потвърждава изводът на административния съд, че разрешителното е издадено въз основа на преценка, която не отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите. Поради неизпълнение на задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая административният орган е издал разрешителното при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо правилно е било отменено като незаконосъобразно с обжалваното пред настоящата инстанция решение. Не са налице сочените от касационните жалбоподатели касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,