Решение № 3339 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8485/2017 г.

Решение № 3339 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8485/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР Я., чрез процесуалния представител юриск. З. А. срещу решение № 95 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 123/2017 г. по описа на Административен съд - Я. в частта, в която областната дирекция е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинени му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП). Касационните оплаквания са за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна - С. Л. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок е, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Я. е уважил частично - за 900 лева ведно със законната лихва върху тях от 24.03.17 г., предявения от С. Л. А. против Областна дирекция на МВР Я., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице постановено и влязло в сила решение № 50/24.03.2017 г. по канд № 26/2017 г. по описа на Административен съд Я., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0813-000119/14.03.2016 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР гр. Я. По отношение на претендираното обезщетение в размер на 1200 лева, съставляващo заплатена от ответника по касация обща сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по анд № 604/2016 г. по описа на ЯРС, анд № 1405/2016 г. по описа на ЯРС, канд № 123/2016 г. по описа на ЯАС и по канд № 26/2017 г. по описа на ЯАС, от представените по делото писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, съдът е установил заплащането на сумата от 300 лева от страна на А. на адв. И. П. от АК Я. и на сумата от 900 лева /на три пъти по 300 лева/ на адв. Кирилова. Съдът е посочил, че договорът за правна защита и съдействие № 3868 и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощил адв. И. П. от АК-Я. да го представлява и защитава по анд № 604/2016 г. по описа на Районен съд - Я., до "окончателното му свършване във всички инстанции" е съставен на 15.06.2016 г., т. е. след постановяване на Решение № 172/14.06.2016 г. по делото. Видно от съставения протокол от с. з. проведено на 07.06.2016 г. ищецът А. не се е явил и не е бил представляван от пълномощник, а в производството по канд № 123/2016 г. по описа на ЯАС се е явил лично и с адв. Кирилова, за което е представен ДПЗС № 60394/12.12.2016 г. и пълномощно. Съдът е приел, че са налице доказателства за заплатени суми от по 300 лева от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство от адв. Кирилова и по останалите две производства - анд № 1405/2016 г. по описа на ЯРС и по канд № 26/2017 г. по описа на ЯАС. В. основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове на по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон . Съдът е счел, че заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление в производствата по анд № 1405/2016 г. по описа на ЯРС, канд № 123/2016 г. по описа на ЯАС и по канд № 26/2017 г. по описа на ЯАС, се явява основателна и доказана до размера на 900 лева. Прието е от съда, че предвид направеното от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, същата съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението. Със същото решение Областната дирекция на МВР гр. Я. е осъдена да заплати на ищеца и разноски по делото в рамер на 235 лева, от които 225 лева адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска и 10 лв. държавна такса. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при постановяване на решението в обжалваната му част. При преценката за правилността на решението в тази част следва да бъдат съобразени точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяващи се в направата на разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Постановеното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав