Решение № 1913 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2008 г.

Решение № 1913 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Генералния директор на Национална служба за растителна защита (НСРЗ) срещу решение № 618 от 1.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1177/2008 г. от Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед № РД-12-I-16/5.02.2008 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. В допълнителна жалба са развити подробни съображения касаещи законосъобразността на отменения с обжалваното решение административен акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдено заседание твърди, че обжалваното решение е правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-12-I-16/5.02.2008 г. на Генералния директор на НСРЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на Иван Любомиров Марковски за длъжността Директор на Регионална служба за растителна защита (РСРЗ) гр. Благоевград, считано от 5.02.2008 г. на основание чл. 19 ал. 7 ЗА, чл. 5 ал. 2 Устройствения правилник на НСРЗ (УПНСРЗ) и чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл поради наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения. За да отмени оспорената пред него административен акт първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг, както и подлежащите на изплащане обезщетения, но не съдържат фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Марковски. Решението е правилно. Законосъобразен е приетото в обжалваното решение, че съгласно разпоредбата на чл. 108 ал. 1 предл. 2 ЗДСл законодателят изрично е предвидил при прекратяване на служебно правоотношение, в случаите на чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл, какъвто е и настоящият случай, акта задължително следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилно съдът е установил, че посочените в заповедта основания не са достатъчни за мотивиране волята на административния орган, като допуснато нарушение е съществено, доколкото не е изпълнено императивно изискване на закона относно задължителното съдържание на заповедта. В този смисъл е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 59 АПК, изискващ административния акт да бъде издаден с мотивирано решение, а когато е в писмена форма да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изложените фактически основания в допълнителната касационна жалба, не могат да отстранят този съществен порок на административния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение