Решение № 8053 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2012 г.

Решение № 8053 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана против решение от 13.12.2011 г. по адм. дело № 497/2011 г. на Административен съд - Монтана в частта му, с която е отменено негово решение № К-54/1.08.2011 г. относно "отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на Бойка Михайлова Тоскова за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2004 г.". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решение от 13.12.2011 г. по адм. дело № 497/2011 г. на Административен съд - Монтана в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Бойка Михайлова Тоскова, от гр. Берковица против решение № К-54/01.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана относно "отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на жалбоподателката за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. " е атакувано и с касационна жалба от Бойка Михайлова Тоскова. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всяка от страните счита жалбата на другата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Релевантните по спора факти сочат, че с писмо изх. № 1306/18.07.2011 г. длъжностно лице при ТП на НОИ - Монтана е отказало заверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителната книжка на Бойка Михайлова Тоскова за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2005 г., тъй като последната в качеството си на самоосигуряващо се лице не е внесла дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Актът е потвърден с решение № К-54/1.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана. По делото е установено, че към датата на издаване на оспорения по съдебен ред административен акт Бойка Тоскова е внесла за процесния период единствено авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Самоосигуряващото се лице е декларирало доходи по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) за периода 2000 г. - 2005 г., като е ползвало предвидените данъчни облекчения при изчисление на данъка. Определило е размера на задълженията за довнасяне на окончателните осигурителни вноски, но не ги е внесло. Административният съд е отменил оспорения акт досежно периода 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г., приемайки че задълженията към ДОО са погасени по давност. Позовал се е на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно който публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на година следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Приел е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ противоречи на чл. 171, ал. 1 ДОПК и не следва да се прилага, тъй като с нея се цели да бъде отменен (заобиколен) преградения път за принудително събиране на публичните задължения. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя така направените изводи по тълкуване и прилагане на материалния закон. Погасителната давност прегражда принудителното събиране на задълженията, но не заличава самите задължения. С разпоредбите на чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица обхваща всички реализирани и подлежащи на данъчно облагане приходи от дейността им през календарната година, ограничени до предвидения максимален размер със ЗБДОО. При годишното изравняване на дохода въз основа на подадените годишни данъчни декларации е установено, че жалбоподателката Тоскова е получила доход, за който следва да довнесе сума по окончателния размер на осигурителните вноски във връзка със заявеното от нея осигуряване. Съгласно чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Фактите свързани с погасяването по давност на тези публични задължения са ирелевантни досежно визирания фактически състав. Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ е действащо право и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, като до изричната и отмяна регулира обществени отношения по задължителен за страните и правоприлагащите органи ред. Критериите на първоинстанционния съд, касаещи нейната законосъобразност, съобразявани в рамките на пленарната му компетентност, не отчитат различния характер на фактическите състави, касаещи настоящия правен спор и тези по събиране на публичните вземания. Възможната идентичност в правните последици не дава основание да се направи извода, че е налице заобикаляне на закона. Неправомерното поведение на лицето не може да му носи осигурителни права, при ограниченото приложно поле на института на погасителната давност. По изложените съображения решение от 13.12.2011 г. по адм. дело № 497/2011 г. на Административен съд - Монтана в частта му, с която е отменено решение № К-54/01.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана относно "отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на Бойка Михайлова Тоскова за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2004 г." следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването в тази му част. По изложените по-горе съображения и в съответствие с мотивите на първоинстанционния съд досежно останалата оспорена част от първоинстанционното решение, подадената от Бойка Михайлова Тоскова касационна жалба се явява неоснователна. Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на Бойка Михайлова Тоскова под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,