Решение № 5327 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Атанасова, срещу решение № 1454 от 13.01.2026 г., постановено по адм.дело № 10684/2025 г. по описа за на Административeн съд – София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-32003225001106-091-001 от 17.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1054/25.08.2025 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, с който на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД са определени допълнителни задължения за окончателен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) върху хазартни съоръжения за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. в размер на 31 200 лева и са начислени лихви за забава в размер на 4 787,99 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се подробни аргументи, че направеният от съда анализ на разпоредбите на чл. 242, ал. 1 и чл. 244, т. 1 от ЗКПО е извършен при игнориране на останалите относими разпоредби и неправилна преценка на събраните доказателства и факти по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира се и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът – „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД, чрез адв. Пенева, в писмен отговор и в о.с.з. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро съгласно представен списък. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил ревизионен акт (РА) № Р-32003225001106-091-001 от 17.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1054/25.08.2025 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -София при ЦУ на НАП, с който на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД на основание чл. 242, ал. 1 във вр. с чл. 245, ал. 3 от ЗКПО са определени допълнителни задължения за окончателен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) върху хазартни съоръжения за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. в размер на 31 200 лева и са начислени лихви за забава в размер на 4 787,99 лева. Съдът е приел, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че оспорващото дружество извършва дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали, както и, че същото за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. е осъществявало дейността си в 17 игрални зали и е имало валидни лицензи за 460 броя игрални автомати. Приел е, че за първото тримесечие на 2024 г. от „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД е подадена декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО, в която са декларирани 421 броя игрални автомати, т.е. с 39 броя по-малко от посочения брой в действащите лицензи през първото тримесечие на 2024 г., тъй като процесните 39 броя игрални автомати са предадени на „МЕДЖИК КОИН“ ЕООД за поправка и не са върнати на „ПИРИН ТУРС“ ЕООД поради техническа невъзможност да бъде отстранена повредата, във връзка с което са прекратени сключените договори за ползване на същите. По отношение на установените задължения за окончателен данък по ЗКПО върху хазартни съоръжения съдът е анализирал приложимите разпоредби на чл. 242 и 244, т. 1 от ЗКПО, въз основа на които е обосновал извод, че данъкът се дължи само за вписаните и експлоатирани съоръжения. С оглед факта, че е безспорно установено, че през процесния период 39 бр. игрални автомати не са функционирали и в този смисъл не са били експлоатирани, съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е начислен допълнителен данък по ЗКПО върху хазартни съоръжения за процесните 39 броя игрални автомати, въз основа на което е отменил оспорения РА. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо, но неправилно. В случая спор по фактите не е налице. Спорът е правен и е свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон относно допълнително определените задължения на дружеството за процесните периоди във връзка с организиране и провеждане на хазартни игри и броя на използваните автомати, чиито брой е намалял с 39 след издаване на лиценза поради технически причини. Съгласно разпоредбите на чл. 242 и чл. 244, т.1 от ЗКПО хазартната дейност с хазартни игрални автомати се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен и се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани автомати и съоръжения. На основание чл. 245, ал. 3 от ЗКПО данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване. В ал. 2 на същата норма е предвидено, че за тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък не се дължи. С оглед горецитираните разпоредби данъчният закон не предвижда правна възможност за намаляване размера на дължимия данък за организиране на хазартни игри със съответните съоръжения, извън разпоредбата на чл. 245 от ЗКПО, нито съществува възможност за заплащане на данъка пропорционално на дните, в които съоръженията са били в експлоатация. Това произтича от естеството на данъка по чл. 242 от ЗКПО, който е окончателен и неделим данък. Този вид данък се удържа при източника и не подлежи на годишно изравняване, което означава, че след като е удържан и платен, задължението към държавата за този конкретен доход е окончателно приключено и не подлежи на преизчисление. Именно поради характера на този данък за дружеството не е налице правна възможност да намали данъчните си задължения, след като има издаден валиден лиценз за 460 броя игрални автомати за ревизирания период. Видно от данните по делото след подадено искане от дружеството е издадено ново удостоверение, в което е отразен намаления брой игрални автомати с 39 броя, но то касае следващото тримесечие на 2024 г., с оглед на което за периода 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. се дължи данък върху вписаните в лиценза 460 броя игрални съоръжения, за които към този период е било налице валидно издадено разрешение. Като не е съобразил разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ЗКПО, първоинстанционният съд е стигнал до грешни изводи при тълкувателната си дейност и е постановил едно неправилно решение, което подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора и уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД разноски за сумата от 4050 лева. Така в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в проведеното пред първоинстанционния съд производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., а за настоящата касационна инстанция приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на основание чл. 161 ДОПК във вр с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 3529,04 лв. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП за касационната инстанция е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България общо за двете инстанции следва да се присъдят разноски в размер на 2181,65 евро, от които юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2034,45 евро и заплатена държавна такса за касационната инстанция в общ размер на 147,20 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,