Решение № 532 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2018 г.

Решение № 532 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 284 от ЗИНЗС. Образувано е по подадена касационна жалба от Е. А., чрез адв. Й. Тодоров, против решение № 144 от 26.06.2018 г. постановено по адм. д. № 321/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че решаващия съд неправилно е тълкувал събраните устни и писмени доказателства и е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Необоснован е изводът за липсата на елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, като се приеме иска за основателен и доказан изцяло. Ответникът по делото - ГД "Изпълнение на наказанията" в писмено становище и в отговора към касационната жалба, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 284 ЗИНЗС е отхвърлен предявения иск на Е. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 11 000 лв. Вредите на ищеца са причинени от влошено здравословно състояние, психически тормоз, стрес, дисконфорт през периода от 25.07.2017 г. до 8.09.2017 г. за от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора в гр. Бобов дол, изразяващи се в неосигуряване на условия за поддържане на физическо и психическо здраве вследствие на лишаване от получаването на пенсия и невъзможност да си купува с лични средства - сапуни, принадлежности за бръснене, храни от лавката и лекарства изписани с рецепта за лечение на стомашна язва - нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е приел, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че по делото не е установено по безпорен и категоричен начин наличието на твърдяното незаконосъобразно бездействие или действия на администрацията на затвора, което може да се дефинира като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Установено е, че забавянето в изплащането на пенсията на ищеца за месец август на 2017 г., не е в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора. Служителите са действали в зависимост от желанията на ищеца, който е имал задължението да избере един от начините за получаване на пенсията си след постъпването му в затвора, като подаде заявление за промяна на адреса и получаването и в съответствие с изискванията на чл. 65, ал. 1 и чл. 95 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. След като това е сторено получаването на пенсията е започнало от 15.08.2017 г. Макар и със закъснение, необходимо за спазване на изискванията на цитираната наредба, искането на ищеца за изплащане на пенсията е изпълнено, от месец 09. 2017 г. той редовно е започнал да я получава превеждана от НОИ. Не е доказано, че това забавяне е значително, което от своя страна би могло да му причини продължителен дисконфорт и търпене на неприятни изживявания. Като недоказан предявения иск е отхвърлен изцяло. Решението на съда е правилно. То не е постановено в нарушение на материалния закон и не е необосновано, така както се твърди в касационната жалба. т. е. не са налице касационните основания по чл. 209 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд. Предявения от Е. А. иск по чл. 284 от ЗИНЗС е за обезщетение е за неимуществени вреди, вследствие на претърпени болки и страдания - влошено здравословно състояние, стрес, дисконфорт, невъзможност да си купува необходимите вещи и храна от затворническата лавка за периода от 25.07.2017 г. до 8.09.2017 г. и то се дължи на бездействието и незаконосъобразни действия на затворническата администрацията. Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация за процесния период. Съдебното решение е постановено след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, както и на възраженията и доводите направени от ищеца Е. А. Обосновано с установените факти, които са изложени в тяхната хронологична последователност, в съдебния акт е прието, че те опровергават твърденията на Е. А. за незаконосъобразност на действията и бездействията на затворническата администрация във връзка с неговите искания за получаване в затвора на отпуснатата му пенсия, което му е попречило да провежда определеното му медицинско лечение съобразно здравословното му състояние и предписанията на лекарите-специалисти, включително и осигуряването на диетично хранене. В тази насока, в съответствие с относимите разпоредби на чл. 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 95 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е посочено, че задължение на ищеца, а не на ответника, е да избере един от нормативно предвидените начини за получаване на пенсията след постъпването му в затвора, като му е разяснен редът за това и му е оказано нужното съдействие. Неоснователни са доводите и възражението за неправилност на извода на съда, че на ищеца ежедневно са давани предписаните медикаменти. Този довод е основан на некоректно интерпретиране на свидетелските показания на д-р И. Ч. – директор на МЦ в затвора. Видно от протокола от с. з. на 30.04.2018 г., в което показанията са отразени пълно, след като обяснява какви лекарства той като лекар е изписал и каква хранителна диета е определил, св. Ч. е заявил, че "всички изписани лекарства са му давани", което означава, че са давани не само изписаните от него, а и от другите лекари където изпращан за консултации и прегледи, както и че лекарствата се осигуряват от бюджета на Медицинския център на затвора. Свидетелят Ч. изрично е заявил, че всичко е документирано, в медицинското досие на ищеца. Ето защо обоснован е изводът на първоинстанционния съд за липсата на незаконосъобразно действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Това е основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди и е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск като недоказан по основание, и съответно, по размер. С оглед на изложеното, не са налице сочените касационни основания и решението като правилно, следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по делото. Производството е водено по специалния ред по чл. 284 ЗИНЗС и затова се изключва прилагането на общите разпоредби на чл. 78 ГПК. В чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение и доколкото разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите, те изключват приложението на чл. 78 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,