Решение № 6492 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2010 г.

Решение № 6492 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Звездан Йованович - гражданин на Сърбия срещу решение № 1624/25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 12/2010 г. по описа на Административен съд София град, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалбата на Звездан Йованович, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЗДМ-899/04.12.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР г., с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години. Преценявайки законосъобразността на оспорения акт с оглед мотивите изложени от административния орган, съдът е приел, че са налице основания за частична отмяна на акта. С оглед на това съдът е отменил заповед № ЗДМ-899 от 04.12.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" в частта, в която е определен срок 10 години за наложената ПАМ и отхвърлил жалбата в останалата част. С настоящата жалба се оспорва решението в отхвърлителната му част. Решението в обжалваната му част е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия материален закон. Със заповед ЗДМ-899/04.12.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Р България /в приложимата редакция от ДВ бр. 36/2009 г./, на Звездан Йованович е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години, наред с ПАМ "експулсиране", наложена със заповед № ЗДМ-898/04.12.2009 г. на същия орган. При липсата на спор между страните и въз основа приложените по делото доказателства, правилно от първоинстанционният съд е прието, че за жалбоподателя са налице условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Последното съставлява основание за налагане на ПАМ "забрана за влизане в Р България", съгласно чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 от ЗЧРБ /в редакцията на закона от ДВ бр. 29/2007 г./. Според посочената разпоредба, при наличие на основания по чл. 10 ЗЧРБ, на чужденец се налага ПАМ "забрана за влизане в страната". При постановяване на решението са преценени всички правнозначими доводи на жалбоподателя, които обаче не налагат отмяна на оспорения акт в неговата цялост, както обосновано е приел и решаващият състав. Наведените в касационната жалба твърдения също не обуславят извод за неправилност на постановеното съдебно решение. Правилен е извода на съда, че са били налице визираните в разпоредбата на чл. 42з, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ "забрана за влизане в Република България". Административният орган в настоящия случай действа при условията на обвързана компетентност, с оглед на което е задължен при наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ /което обстоятелство е безспорно установено по делото/, както и при наличие на предпоставките на чл. 42, ал. 2 от Закона /също безспорно установено/ да наложи ПАМ "забрана за влизане в Република България". В случая са налице както условията на чл. 42, ал. 2, така и тези, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от закона. Изложените обстоятелства, че жалбоподателят е женен за българка гражданка и има дете, живеещи на територията на Република България са ирелевантни в конкретния случай. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ с налагането на ПАМ "Експулсиране" се отнема правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България. С решение № 9386/06.07.2010 г. по адм. дело № 244/2010 г. на ВАС, седмо отделение, влязло в сила на 06.07.2010 г. е отхвърлена жалбата на Йованович срещу заповед № ЗДМ-898/04.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която на Йованович е наложена ПАМ "Експулсиране". Т. е. заповедта за експулсиране на чужденеца е влязла в сила на 06.07.2010 г. Обжалваната в първоинстанционното производство мярка "забрана за влизане в република България" не противоречи на приложимите международноправни стандарти, принципи и правила за отношение към чужденците и правата на човека. В разпоредбата на чл. 8, § втори от Европейската конвенция за защита правата на човека са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оглед установените фактически обстоятелства, съдът намира, че наложената мярка не се явява непропорционална спрямо целения резултат и е в рамките на допустимите изключения по см. на чл. 8, § втори от ЕКПЧ. Ето защо решението на първоинстанционният съд в отхвърлителната му част се явява правилно. Поради това, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна, нито такива при проверката на решението, в обжалваната му част, съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,