Решение № 7942 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска гр. Варна при Агенция Митници чрез процесуален представител гл. юрк. А. Шулева срещу решение 272/08.12.2020 г., постановено по адм. дело 317/2020 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отменено негово решение с рег. 32-232384/10.08.2020 г. към MRN: 19BG002002001090R4/23.01.2019 г., с което е определена нова митническа стойност за внасяните стоки от "Симо Ко" ЕООД, гр. Сливен, като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като въз основа на това са определени за довнасяне задължения за мито в размер на 6073, 93 лв. и ДДС в размер на 8436, 57 лева, ведно с лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съден акт, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по отношение на стока 2 митническия орган обосновано е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2 б б от Регламент 952/2013г., като са налични доказателства и доводи за липса на идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател. Счита, че е извършен пълен анализ за сходство на стоките, съобразно легалната дефиниция на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, като доводите за неприложимост на чл. 74, пар. 2, б а от Регламент са подкрепени с доказателства. Намира, че митническата стойност на стоките 1 и 3, също е определена законосъобразно на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013г., поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи, като са изложени конкретни мотиви за неприложимост на всички хипотези по чл. 74, пар. 2, б а до г от Регламента, както и основанията за преминаване към възможността по чл. 74, ап. 3 от същия Регламент. Намира, че проведената ССчЕ е неотносима към предмета на спора, доколкото стоките въз основа на които е определена нова стойност по митническата декларация са сходни и не са такива, които да се съотнесат към реално платената цена при жалбоподателя. Според касатора, каква е реално платената цена е правен въпрос, на който вещото лице не може да отговори, доколкото експертът може да установи какво е осчетоводено в дружеството, но е възможно и наличието на друг вид плащане - на ръка и др. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище от 03.06.2021г. касаторът поддържа касационната жалба и се позовава на решение по дело С-291/15 на СЕС относно тълкуването на чл. 181а (отм.) от Регламент (ЕИО) 2454/93, като сита, че същото може да се приложи по аналогия при оспорване на декларираната митническа стойност по реда на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка излага, че отговорът на СЕС по посочено дело е, че допуска практика на митническите органи съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки метод, който фигурира в чл. 30 от регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за банков превод, представени допълнителни доказателства или сведения в отговор на искането на митническия орган за установяване на декларираната договорна стойност на тези стоки. Твърди, че е налице съдебна практика, която потвърждава решения за определяна на нова митническа стойност по реда на чл. 74,пар. 2, б б от Регламент 952/2013г., като се сочат съдебни решения на първоинстанционни съдилища. Прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно изложени въпроси. Ответникът по касация Симо Ко ЕООД гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. С. Желязкова в депозиран по делото писмен отговор, оспорва основателността на жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. В проведено открито съдебно заседание адв. Желязкова поддържа депозирания писмен отговор и излага подробни съображение за липсата на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване. Представителят на Върховна административен прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-232384/10.08.2020 г. към MRN 19BG002002001090R4/23.01.2019г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 74, пар. 3 (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 144, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки 1, 2, 3 по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като са определени за довнасяне задължения - мито в размер на 6073, 93 лв. и ДДС в размер на 8436, 57 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 19BG002002001090R4/23.01.2019г. Симо Ко ЕООД е декларирало за режим допускане до свободно обръщение три стоки, с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Ксиямен, с обща фактурна стойност 6699. 84 USD, а именно: Стока 1. "ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ: 24-29 - 528 ЧИФТА; 41-45 - 3600 ЧИФТА: 36-40 - 3600 ЧИФТА; 25-30 - 3000 ЧИФТА; 30-35 - 1872 ЧИФТА"; Код по ТАРИК 6402993900; 2620 кг нето тегло; 12600 чифта общо, декларирана митническа стойност 2, 91 лв. /кг.; Стока 2. "ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЦАПФИ: 36-41 - 7128 ЧИФТА"; Код по ТАРИК 6402200000; 1490 кг нето тегло; декларирана митническа стойност 2, 90 лв. /кг.; Стока 3. "ЧЕХЛИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ, С ВИСОЧИНА НА ХОДИЛОТО, ПРЕВИШАВАЩА 3 СМ: 36-41 - 4200 ЧИФТА"; Код по ТАРИК 6402993100: 875 кг нето тегло; декларирана митническа стойност 2, 90 лв. /кг. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издадената фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършения превод по фактурата, приложена към МД. Предвид съмнението, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МК. В резултат на проверката органът приел, че не са установени декларирани и приети митнически стойности на стоки със сходни характеристики от други вносители, които не са необичайно ниски. Прието е, че поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, разпоредбите на чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесните стоки 1 и 3, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По отношение на стока 2 след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за "сходни стоки" с произход Китай, внасяни в същия период. Прието е, че декларираните стоки в тези митнически декларации съставляват "сходни стоки" според чл. 1 пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на стока 2, по реда на член 74, пар. 2 буква б) от МКС. С писмо рег. 32-124875/30.04.2020 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, par. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. В хода на съдебното производство към доказателствата е приобщена справка от система MIS3A за приети митнически декларации, със стоки с тарифен номер 64002993900 и 6402993100 за периода 23.10.2018г. 23.01.2019г., използвани като база за определяне на митническата стойност на стока 2 по процесната декларация, с която трети лица са декларирали данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обръщение с тарифен номер 64002993900 и 6402993100. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Експертът е установил, че реално платената цена от "Симо Ко" ЕООД по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 6699, 84 щатски долари. Сумата по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. с валутен превод с референтен [номер] в размер на 6699, 84 USD в полза на FUJIAN JOINTEK IMP AND EXP. CO., LTD. по сметка 35014951100229922046 BIC PCBCCNBJFJX с основание на плащането INVOICE FJ181217, като платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД 19BG002002001090R4/23.01.2019 г. При тази фактическа установеност административния съд е приел, че актът е валиден, като издаден от компетентен орган в нормативно определената форма и съдържание. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че актът макар и валиден е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на процесуалните правил и неправилно приложение на материалния закон. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Административният съд е приел, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията си и разликите в стойността, с което да обосноват извършеното увеличение на стойността на процесните стоки. В решението е посочено, че за стока 2 административният орган е приложил вторичния метод по чл. 74 пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, което обаче изисква обосноваване за неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойности, като в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Въз основа на събраните доказателства административният съд е приел, че по отношение на стока 2 не става ясно по какви причини за стоките е приложен именно методът по чл. 74 пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. Според съда, липсват доказателства и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. "а" смисъл. Първоинстанционният съд е изложил, че въпреки наличието на съмнения митническия орган е длъжен да мотивира решението си. В първоинстанционното решение е прието още, че при прилагане на чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, неправилно митническият орган се е позовал само на един брой ЕАД - MRN 18BG002002Н016512 от 14.11.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност по процесния внос, без посочването на други данни за анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническата стойност на стоките, декларирани от дружеството вносител по реда на чл. 70 или по реда на чл. 74, пар. 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като не обосновано приложението на чл. 74, пар. 2 б б от цитирания Регламент. В хода на съдебното производство е прието, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки. Прието е, че липсва пълен анализ за сходство на стоките с посочения ЕАД и съобразно дефиницията на сходни стоки в чл.1, пар. 2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и митническият орган не е подкрепил изводите си за такива стоки. В обобщение е прието, че административният орган не е подкрепил с доказателства доводите си за неприложимост на пар. 2, б а от Регламента и е останала неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, б б от Регламент (ЕС) 952/2013 за сходни стоки. По отношение на стока 1 и стока 3 административният съд е отбелязал, че според митническия орган приложим е чл. 74, пар. 3 на Митническия кодекс. Съдът е отбелязал, че това е последната предвидена възможност за определяне митническата стойност на стоките, според която, когато не може да се определи митническата стойност в последователността по пар. 1 на посочената разпоредба, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на всяка едно от следните: а). Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и б). член VII от Общото Споразумение за митата и търговията и в). настоящата глава. Според съда, напълно формално в процесния акт е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, при липсата на изложени конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а, б б, б в и б г на цитираната норма, което е пречка за преминаването към възможността по чл. 74, пар. 3 от същия Регламент. Въз основа на всичко изложено е възприет извода, че оспореното решението на директора на ТД Северна морска е незаконосъобразно. Независимо от това съдът е счел, че оспореното решение е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. На следващо място съдът е обсъдил представения Доклад рег. индекс 32-136887/14.05.2020г. на ТД Южна морска към Агенция Митници от извършена проверка на оспорващото дружество, като изрично е посочено, че обект на проверка е и процесната митническа декларация. Прието е за установено, че в хода на извършения последващ контрол не са събрани доказателства за различен от взетия под отчет и заплатен размер на вносните сборове и на други дължими вземания и/или за извършени митнически нарушения. На последно място първостепенният съд е отбелязал установеното от вещото лице по проведената и приета без оспорване от страните ССчЕ, че цената на процесните стоки съответства на договорената и декларираната с МД цена, както и плащането на тази договорена цена. Прието е, че това обстоятелство предопределя приложението на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 или на чл. 74 пар. 2 Регламент (ЕС) 952/2013, но не и по чл. 74 пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, което също води до извод за неправилно приложение на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.