Решение № 7890 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2009 г.

Решение № 7890 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби на началника на РДНСК-Кюстендил и Любомир Величков от гр. София срещу Решение № 305 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 437/2008 г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Манол Златев, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-КН-23/14.08.2008 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "беседка" в ПИ 032200 и 032132 по КВС земл. "Сапарева баня". Прието е, че констатациите, залегнали в Констативни актове № № 45 и 46 от 12.06.2008 г. досежно вида и конструкцията на процесната беседка, годината и начина на изграждане съответстват на изяснената по делото фактическа обстановка, но не е изследвана хипотезата по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ за търпимост, с оглед безспорно установената година на изграждане - 1984 г. и факта за липса на ПУП за местността - нерегулирана и при действието на ЗТСУ (отм.) и към настоящия момент. С подробни мотиви, съдът е приел, че се касае за строеж, изграден без изискуемите строителни книжа през 1984 г., придобит в последствие от жалбоподателя Златев, нанесен надлежно в кадастралния план от 1989 г. и съответстващ на техническите изисквания към момента на изграждането, предвид липсата на РЗП за местността. Доводите за неспазено отстояние и навлизане в съседния имот са възприети като ирелевантни, тъй като касаят спор за собственост, който не е предмет на разглеждане в административното производство - нито пред РДНСК, нито в съдебната фаза. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от обхвата на чл. 225, ал. 1 , във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ незаконните строежи, изградени до 1987 г., допустими по техническите правила и норми на ЗТСУ (отм.) или на ЗУТ. Отменената заповед на РДНСК-Кюстендил е мотивирана в констатацията за наличен незаконен строеж не с несъответствие на тези норми, а с навлизане на строежа в съседен имот и то по установени граници по последващ КВС, без да е отчетен факта за налично нанасяне по действащия КП от 1989г и наличната обилна документация по административната преписка за спор за собственост (граници) между собствениците на двата съседни имота. Този спор подлежи на разрешаване в исково съдебно производство, а не пред началника на РДНСК, който не разполага с такива правомощия, предвид разпоредбите на чл. 216, ал. 5 и чл. 222 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни. Претенцията на ответника Манол Златев за присъждане на разноски е основателна, поради което и на основание чл. 143 във връзка с чл. 78 ГПК и чл. 144 АПК, касаторите дължат поравно направените от Златев разноски за тази инстанция в общ размер на 250 лв., съставляващи адвокатски хонорар по приложения Договор за правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,