Решение № 11098 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Матеев, чрез адв. Хорозов, против Решение 2673 от 19.04.2023г., постановено по адм. дело 6019/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА 30-67/28.01.2022г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В процесната заповед неправилно като адресат бил посочен собственика на имота, в който е установено незаконното строителство, вместо строителят му. На следващо място, че в заповедта следвало да се посочи и друго лице, което също било собственик на имота към момента на извършване на незаконното строителство. Възразява също, че констатираното строителство представлява текущ ремонт, а не описаното в процесната заповед преустройство. Че съдът не взел предвид възраженията за допуснати от органа съществени нарушения на процесуални правила при издаване на процесната заповед. Иска се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм.акт. В съдебно заседание, чрез адв.Хорозов, поддържа касационната жалба. Ответникът - главен архитект на Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Йотов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на А. Матеев срещу Заповед РА 30-67 / 28.01.2022г на Главен архитект на Столична община, с която на осн. чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Преустройство на магазин 1 в кафе бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390 м. Център, с адм. адрес - бул. Витоша 55, район Средец Столична община /СО/, като приведе обекта в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, определен е 30-дневен срок за доброволното му премахване и са указани последиците при неизпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: Процесната заповед е издадена от главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от кмета на общината за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. С констативен акт /КА/ РСЦ21-ГР 94-1313/ 11.10.2021г., от длъжностни лица от СО, е установен незаконен строеж Преустройство на магазин 1 в кафе бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390 м. Център , бул. Витоша 55, собственост на А. Матеев. Констатирано е, че Разрешение за строеж 43 от 2.06.2010г. на гл. архитект на район Средец, за строеж - Преустройство на магазин 1 в кафе бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390 м. Център, е отменено със Заповед ДК 10-ЮЗР-22 от 18.03.2019г. на началника на РДНСК-ЮЗ не се спори по фактите, а и от доказателствата безспорно се установява, че Разрешението за строеж 43 от 2.06.2010г на гл. архитект на район Средец е отменено със Заповед ДК 10-ЮЗР-22 от 18.03.2019г на началника на РДНСК-ЮЗ, жалбата срещу която е отхвърлена като неоснователна с влязло в законна сила на 12.07.2021г съдебно решение по адм д. 5135/ 2019г на АССГ. Констатирано е, че строежът е извършен през 2010г. и не е търпим по см. § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. А. Матеев е упражнил правото си да подаде възражение срещу констативния акт. Въз основа на съставения КА и поради извършване на строежа без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, е издадена, на осн. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, процесната заповед, така както е описана по-горе, с адресат собственика, в който е установено незаконното строителство - А. Матеев. Въз основа на събраните доказателства, включително приетото заключение на СТЕ, и като обсъдил всички възражения и доводи на страните и им дал отговор, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган - главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ; че процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от V-та категория, представляващ Преустройство на магазин 1 в кафе бар. Строежът е незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Обосновал защо отмяната заличава с обратна сила правните последици на разрешението и строежът се явява изпълнен без строителни книжа и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел, че обектът не е търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е изграден през 2010г. В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, съответна е на материалния закон и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата СТЕ. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наведените касационни основания, които преповтарят наведените с първоинстанционната жалба и по които съдът се е произнесъл, са неоснователни. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. КА е надлежно връчен на собственика на процесния строеж и последващ адресат на процесната заповед, той е депозирала възражение в определения срок. Правилен е изводът, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, представляващ Преустройство на магазин 1 в кафе бар. Налице е влязла в сила заповед на началника на РДНСК Югозападен район за отмяна на издаденото за този обект разрешение за строеж, поради неговата незаконосъобразност. В тази връзка е неоснователно и възражението наведено в хода по същество в настоящото съдебно производство, че след като строежът е въведен в експлоатация, то той априори е законен. Съдът е изследвал и коментирал всички събрани и относими по спора доказателства, произнесъл се по исканията и възраженията на страните, включително е отговорил и на въпроса за търпимостта на строежа. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,