Решение № 10837 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 944 от 06.02.2025г. на Административен съд Хасково по адм. дело 404/2022г. С него се отменя Експертно решение на НЕЛК 0313 от зас. 048/14.03.2022г. и изпратена преписката на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на Х. И. К. срещу Експертно решение на ТЕЛК 0056 от зас. 005/18.01.2022г. към МБАЛ Свиленград ЕООД в тримесечен срок. Ответникът, Х. И. К. с адрес в гр. Любимец, [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Д. Аврамов от АК-Хасково взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответниците, ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, Агенция за хората с увреждания, детска градина Рай , ТП на НОИ Хасково и регионална дирекция Социално подпомагане Хасково не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение ,като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. И. К. срещу цитираното решение на НЕЛК, с което се потвърждава експертно решение на ТЕЛК, определящо ТНР 67%. Възраженията са незаконосъобразност на решението в частта за определения процент ТНР, с искане да бъде отменено. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установил от преписката по делото и заключение на съдебно медицинска експертиза, че при определяне на процента на ТНР не е взето предвид заболяване- [заличен текст] и дали това заболяване обуславя значителен функционален дефицит. Вещото лице е дало заключение, че вземането му предвид определя по висок процент ТНР. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба се отнасят до заключението на вещото лице, което е недопустимо да определя процента ТНР, което е в компетентността на експертизата- НЕЛК. Този довод е неоснователен. Вещото лице е дало заключение, което е поддържано в съдебно заседание, в което процесуален представител на касатора не е участвал, редовно призован и не е възразил по неговите констатации. Същественото в случая е, че вещото лице установява заболяване, относимо към преценката на ТНР, което не е било взето предвид при постановяване на решението на ТЕЛК и НЕЛК и което може да се отрази на изводите за процента ТНР. В случая счита, че ще бъде определен по висок процент ТНР. Констатациите, че е налице произнасяне от органа на медицинската експертиза, без да вземе предвид относимо към освидетелстването заболяване е напълно достатъчно за правния извод, че са нарушени административно производствените правила- основание за отмяна на акта, както правилно е приел и съдът в мотивите на обжалваното решението. Представените писмени доказателства, не могат да бъдат ценени в касационното производство, тъй като с в предмета на експертиза, което е извън знанията на съда. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1000 лева, възнаграждение за един адвокат на основание чл. 143 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение