Решение № 1999 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2010 г.
ВАСI отделение09.02.2011 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 171 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 46 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "Мебел Троян" ООД РА № 110900293 от 14.10.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден в обжалваната част с решение № 552 от 17.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по 4 броя фактури, издадени от "Канзас - 2" ЕООД за данъчен период м. 04.2009 г. и е начислена лихва за забава в размер на 359.61 лв. ОСЪЖДА дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново да заплати на "Мебел Троян" ООД сумата 1 530.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1999 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Колев Радевски, в качеството му на управител на "Мебел Троян" ООД, срещу решение № 171 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 46 по описа за 2010 г. на Административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез депозирано по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК писмено становище на юрисконсулт Яна Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 110900293 от 14.10.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден в обжалваната част с решение № 552 от 17.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС, като с него е отказано право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС общо в размер на 10 751.20 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Канзас - 2" ЕООД, с предмет продажба на общо 101 куб. м. дъски и транспорт за данъчен период м. 04.2009 г., на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, възраженията направени в първоинстанционната жалба, събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е направена преценка за законосъобразност на обжалвания РА. Направеното изложение от съда е последователно и точно, доколкото излага съображения в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, въпреки това, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон. Основният спорен момент е бил този относно реалността на процесните четири доставки с предмет доставката на "дъски и транспорт". За да обоснове издаването на акта от фактическа страна, решаващият приходен орган е приел, че следва да се установи по категоричен начин правото на собственост върху предмета на посочените доставки при предходен на прекия доставчик доставчик, което според решаващият съд е правилно. С оглед уредбата на облагането с данъка добавена стойност в ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., не е предвидено така нареченото проследяване на стоковите вериги или вериги търговци, респ. преценка на правнорелевантни факти при тях, които да обосноват липсата на законоустановени изисквания и съответно непризнаване на правото на данъчен кредит, още повече, че произходът на стоките, предмет на доставка, не е такъв факт. Действително реалното осъществяване на доставката е предпоставка за нормалното и резултатно, ефективно облагане с данък добавена стойност, но това следва да бъде преценявано по всяка една доставка. В процесния спор по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е изградено след преглед на счетоводството на ревизираното лице и неговия пряк доставчик. В хода на самото административно производство са изискани и представени от този доставчик доказателства относно транспортирането на процесните дъски - товарителници и пътни листове, както и договор за наем на транспортни средства с "Канзас 999" ЕООД от 11.02.2005 г. Представени са и трудови договори, включително за лице на длъжност шофьор. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице по дебита на сч. с/ка 3020 "Основни материали", аналитична партида 13602001: МОЛ Райна Петрова, "Букови дъски". Тази сметка се води аналитично по МОЛ и по видове основни материали. Заприходените основни материали по процесните фактури впоследствие са вложени в производството, както следва: МОЛ Мирослав Димитров, "Заготвителен цех". Счетоводната с/ка 3020 се води количествено и стойностно. Методът на отписване на вложените материали е средно претеглена стойност. Този метод не позволява конкретно да се проследи движението на всяка една доставка, но от счетоводните регистри се вижда, че процесните количества доставки са част от общо вложените в производството материали по посочените аналитичности. Счетоводството е водено редовно, има заведени хронологии по счетоводни сметки. Водената отчетност дава възможност за аналитично проследяване движението по МОЛ и видове материали. В съдебно заседание от 14.04.2010 г. експертът казва, че може да се направи извод, че ревизираното дружество разполага с материали от вида на дъските и тяхното количество, което е вложил по-нататък в производството си. Самият метод на водене на счетоводството посочва, че то има конкретния вид материал, но не може да се каже какъв е техният конкретен произход и не може да се направи извод за съответствие на стоките с фактурираните. Както беше посочено по-горе, експертът дава заключение и след преглед счетоводството на прекия доставчик, като процесните доставки са осчетоводени при него, като е отчетено вземане от клиент, отчетен е облагаем приход от продажба на стоки и облагаем приход от продажба на услуги, като ДДС е начислен, включително и по процесните доставки, съответно е деклариран резултат по справката-декларация за м. 04.2009 г. и е внесен на 16.05.2009 г. По счетоводни данни този доставчик разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. Счетоводна сметка 304, аналитична партида "Дъски" към 1.04.2009 г. има начално салдо количество 813.107 куб. м. Счетоводна с/ка 304 "Стоки" се води аналитично по видове стоки - количествено и стойностно. През м. април доставки на процесните стоки не са извършвани, като методът на отписване на стоките е "средно-претеглена цена". Този метод не позволява да се проследи движението на всяка една конкретна доставка. В съдебно заседание посочва, че транспортът на дъските е включен във фактурите, издадени от него на ревизираното дружество, което последно обстоятелство също е отчетено от съда. Проверка относно разходи за гориво експертът не е осъществявал, но такава констатация не е правена от ревизиращия орган, поради което позоваването от страна на съда е некоректно, понеже липсва въобще такъв фактически довод в РА. Кредитирането или не от страна на съда на посоченото заключение е обосновано единствено от начина на водене на счетоводството при прекия доставчик, понеже според него експертът не доказва надлежно измерими разходи на прекия доставчик относими към процесните фактури. Следва да се направи извод, че това доказателствено средство се преценява от съда по вътрешно убеждение, но и във връзка с останалите доказателства по делото, което в процесния спор е игнорирано. За някои от тях съдът прави констатация за несъбирането им едва в издадения от него съдебен акт. Освен това съдът е преценявал единствено факта на идентичност на доставените дъски с тези налични при ревизираното лице, който според него е основният спорен проблем с оглед констатациите в РА и твърденията в жалбата. По тези съображения е изложил и доводи за липса на доказателства за последващата реализация на предмета на процесните доставки, въпреки извода на експерта и липса на такава констатация от ревизиращия орган. Настоящият съдебен състав намира, че направената от първоинстанционния съд преценка е формалистична, доколкото чрез нея се цели обезпечаване на фискална сигурност и конкретно на избягване от превратното упражняване на правото на данъчен кредит. Съобразно събраните доказателства по делото следва да се направи извод, че процесните фактури отразяват осъществени стопански операции по прехвърляне на правото на собственост върху процесните дъски и транспортирането им. В административното и съдебното производство са ангажирани писмени доказателства, освен обсъжданата съдебно-икономическа експертиза, проверени са счетоводствата на прекия доставчик и ревизираното лице, като не следва да се приема за пропуск необсъждането на последваща реализация на предмета на фактурите. Това не е духът на закона, който регулира облагането с данък върху добавената стойност. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора, с който е сезиран съда. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за първата инстанция общо в размер на 1 530.00 лв., на основание чл. 160 от ДОПК, а за настоящата инстанция не се дължат такива, понеже не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение