Решение № 6354 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2016 г.

Решение № 6354 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново срещу Решение № 25 от 09.02.2016 г., постановено по адм. д. № 806/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-04001115000014-091-001/05.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 449/27.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., в частта му с която по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10.2012 г. в размер на 2366,10 лв. и са начислени лихви в размер на 655,14 лв. и по ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2012 г. с 11 830,50 лв.. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Ноя" АД гр. Л., чрез процесуален представител Тихолов, в писмено становище оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново е отменил ревизионен акт (РА) № Р-04001115000014-091-001/05.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 449/27.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., в частта му с която по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10.2012 г. в размер на 2366,10 лв. и са начислени лихви в размер на 655,14 лв. и по ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2012 г. с 11 830,50 лв и е присъдил в полза на "Ноя" АД гр. Л. сторените съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт, в частта му, с която е потвърден при условията на чл. 156, ал. 1 от ДОПК от решаващия орган е издаден от орган по приходите, разполагащ с материална компетентност. Издаден е в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставката по процесната фактура, издадена от "Никстрой" ЕООД въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства, а именно, че издадената от доставчика "Никстрой" ЕООД фактура е за реално извършена услуга. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят е представил всички доказателства, които според естеството на доставката следва да се намират при него и да удостоверят реалното й извършване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. За да обоснове извод за реално осъществена услуга за почистване на склад, административният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства - договор, оферта за почистване на склад от 10.10.2012 г., одобрена с решение на Съвета на директорите на "Ноя" АД по Протокол № 7/10.10.2012 г. приемо-предавателен протокол от 24.10.2012 г., подписан от назначена от възложителя комисия и от представител на изпълнителя, Акт обр. 19 от 29.10.2012г, Нотариален акт за покупко- продажба недвижим имот № 178,том I, рег. № 613, дело № 69/2013 г. на нотариус с рег. № 173 на Нотариалната камара, с район на действие - Ловешки районен съд, фактура № 32676/30.04.2013 г. с предмет продажба на недвижим имот, както и на свидетелските показания на А. М. А., Д. П. Д., Т. П. И., Т. Н. К. и С. П. С.. Спорната фактура е надлежно осчетоводена в отчетните регистри на дружеството, плащането е извършено по банков път. Съобразно изложеното обоснован е изводът на административния съд, че за ревизираното лице са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура и не са налице изключенията по чл. 70 от ЗДДС. Не са налице и представени от данъчните органи доказателства за извършена от дружеството данъчна измама и/или знание на дружеството за такава измама от страна на друго лице. Правилни са констатациите направени от първоинстанционния съд по отношение извършеното с РА преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат за 2012 г. с отчетените разходи по фактурата, издадена от "Никстрой" ЕООД на ЗКПО предвид изложените мотиви за доказаност на реално извършена услуга. Направеното възражение за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,