Решение № 5165 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2009 г.

ВАСПетчленен състав21.04.2009 г.докладчик Марияна Дечева

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 11209 от 27.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4752/2008 г. на Върховният административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5165 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Стоян Петров Петров, срещу решение № 11209 от 27.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4752/2008 г. на Върховният административен съд, второ отделение. В жалбата се поддържат касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост, незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Ответникът Висш съдебен съвет не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, второ отделение е отхвърлил жалбата на касатора, срещу решение т. 25 по протокол № 45/19.12.2007 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" като следовател в Окръжна следствена служба гр. Бургас. В мотивите е прието, че не са налице отменителни основания на решението на ВСС, същото е валиден и законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са нарушени съществено процесуални норми и като такова следва да се остави в сила. По делото безспорно е установено, че производството за ангажиране на дисциплинарна отговорност на касатора е по реда на чл. 168 и следващите от ЗСВ (отм.) Производството е инициирано по предложение на административния ръководител на Окръжна следствена служба- гр. Бургас, входирано във ВСС на 09.07.2007 г. В предложението, което е мотивирано се предлага жалбоподателя да бъде освободен от длъжността на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (отм)- грубо нарушение на служебните задължения и накърняване престижа на съдебната власт. Безспорно е, че ВСС чрез жребий е определил поименно дисциплинарния съвет за разглеждане на постъпилото предложение, който с определение от 18.07.2007 г. е образувал дисциплинарно дело № 6/2007 г. Безспорно е по делото, че административния орган поради изцяло подменения му персонален състав на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ (отм), чрез жребий е избрал нов дисциплинарен съвет и то отново поименно, поради което настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав не възприема възраженията на касатора за неспазена процедура по чл. 316, ал. 3 от ЗСВ (отм), като изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка. Настоящата инстанция приема за безспорно установено, че касатора не е бил лишен от възможността за своевременна защита, с което да са нарушени съществени процесуални правила. Последния е бил редовно призован при условията на чл. 51 от ГПК, за което свидетелстват многобройните призовки, съобщения и обяснения на длъжностното лице по призоваването. Касаторът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, с което е шиканирал процеса по дисциплинарното производство. На 13.12.2007 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, а на 14.12.2007 е постановено решение, с което се предлага ВСС да наложи на касатора дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (отм). Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебните задължения, накърнило престижа на съдебната власт. В тази връзка настоящият състав на Върховният административен съд, петчленен състав напълно споделя фактическата обстановка изложена от първоинстанционния съд, която е довела да правната обосновка на наложеното дисциплинарно наказание. Неоснователно е възражението на касатора за погасяване правото на органа за налагане на дисциплинарно наказание, поради изтичане на преклузивните срокове, като в тази връзка напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че възможността административния орган да упражни правомощията си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на чл. 173 от ЗСВ (отм), които са преклузивни. Но в конкретния случай е приложима нормата на чл. 173, ал. 3 от ЗСВ (отм), при мотивите изложени в решението, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Оспорения административен акт е мотивиран, поради което съдът не възприема възражението на касатора в тази насока. Мотивите се съдържат в предхождащ акт, който е решението на дисциплинарния съвет. От анализа на цялостния доказателствен материал, относим към предмета на спора, правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че дисциплинарната отговорност е реализирана в рамките на дисциплинарно производство, с което е установено дисциплинарното нарушение, като е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, проведено е дисциплинарно производство, взето е решение от административнонаказващият орган с необходимия кворум. От приложените по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят е уведомен за образуваното дисциплинарно производство, а основание чл. 174, ал. 1 и чл. 176, ал. 3 от ЗСВ (отм) и му е указано че следва да даде писмени обяснения, ангажира доказателства и ангажира адвокатска защита. Правилен е извода на съда, че е ирелевантно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, че жалбоподателя на 25.10.2008 г. е депозирал пред ВСС молба за освобождаване от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, защото административнонаказващия орган няма задължение да се произнася по такава претенция, при наличие на висящо дисциплинарно производство. Предвид горното при тези мотиви, които съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд, тъй като развитите съображения за незаконосъобразност са били предмет и на първоначалната жалба Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Следва да се отбележи, че магистратът не може да се позовава на разпоредбите на КТ, който е приложим при правоотношения възникнали на основания трудов договор. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1