Решение № 7298 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11922/2013 г.

Решение № 7298 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11922/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Варна" при митница Варна, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Караславов срещу решение № 2027/22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3751/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение от 09.07.2012 г. на началника на МП "Пристанище Варна" при митница Варна към ЕАД № 11BG002005H002949-6/20110801, потвърдено с решение № Ч-47-57-1/23.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което е определен нов размер на митническата стойност на декларираната с посоченото ЕАД стока - 42 890.48 лв., вследствие на което на "Челик 9" ООД са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 4 812.91 лв. ДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на началника на МП "Пристанище Варна". Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на издаденото от касатора решение от 09.07.2012 г. на началника на МП "Пристанище Варна" при митница Варна към ЕАД № 11BG002005H002949-6/20110801, потвърдено с решение № Ч-47-57-1/23.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което е определен нов размер на митническата стойност на декларираната с посоченото ЕАД стока - 42 890.48 лв., вследствие на което на "Челик 9" ООД са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 4 812.91 лв. ДДС. За се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантната материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МКО, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение отговаря на изискванията за законосъобразност, но противоречи на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. Достигайки до него решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,