Решение № 316 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7040/2014 г.

Решение № 316 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 250 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8643 от 28.07.2015 г. от адвокат Н. - в качеството й на процесуален представител на С. Г. Д. от [населено място], касатор в производство по чл. 290 от ГПК - с искане да бъде изменено постановеното от ВКС решение № 129 от 29.06.15 г., като му бъдат присъдени и направените пред въззивната и първата инстанция разноски, които възлизат общо на 29 950 лв. С оглед изискването на чл. 250, ал. 2 от ГПК - противната страна е уведомена чрез процесуалния представител на 18.08.2015 г. за искането и е изразила становище, с което оспорва основателността му. Счита, че решението е постановено при липса на пасивна легитимация по предявените искове на [фирма] и че същото е незаконосъобразно, защото е следвало делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Молбата е допустима като подадена от лице с правени интерес и в законоустановения едномесечен срок /актът е постановен на 29.06.15 г., а молбата е входирана на 28.07.2015 г./ С решение № 129 от 29.06.15 г. съдът е отменил обжалвания акт и потвърдения с него първоинстанционен в обжалваната част, като вместо това е постановил нов, с който е осъдил ответника да заплати сумата от 40 000 лв., отхвърлил е иска в останалата обжалвана част, като е присъдил направените пред касационната инстанция разноски съобразно уважената около * част от иска, но не се е произнесъл по направеното с жалбата искане за присъждане на всички направени по делото разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК - заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая освен за касационното производство, настоящият молител е направил разходи и в първоинстанционното и във въззивното, които са в общ размер съответно на 22 500 лв. /от които 13 800 лв. държавна такса, 8 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като в пълномощното, находящо се на лист 488 от т. II от материалите по делото изрично е записано, че сумата е платена, 700 лв. за експертизи, като вносните бележки са на листи 477 от т. I, 885 от т. II, 877 от т. II и 380 от т. III/ и 7 450 лв./ 3 500 лв. държавна такса и 3 950 лв. за адвокатско възнаграждение, като в пълномощното, находящо се на лист 11 от материалите по делото изрично е записано, че сумата е платена/. От тях следва да бъде присъдена частта, съответстваща на уважената * част от иска или сумата от 7487 лв. При тези данни искането на молителя се явява частично основателно и следва да бъде уважено в посочения размер. Възраженията на ответната страна, които касаят окончателно разрешения спор по делото, а не искането за допълване на решението в частта за разноските, не могат да бъдат обсъждани. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение