Решение № 7166 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2015 г.

Решение № 7166 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - С. против решение № 603 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 607/2014 г. по описа на Административен съд - С. област с искане за отмяната му като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - М. И. К., Н. С. К., И. С. К., М. Н. К., П. Ц. К., Г. С. Д., Ц. М. П., С. М. П., Р. С. Ц.-Ч. и Б. М. П., чрез адв. П. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - П. Г. М., Г. Г. Г., Р. Д. Ч., И. М. А., С. Б. С., Ц. Т. П., М. Т. Д., Е. П. С., П. Т. М., С. Е. Р., Ю. А. Д., Д. В. К., С. Д. Д., Д. К. Ц., М. К. Т., К. Ю. Т., Р. Н. Ц. и община Ботевград не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежно страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № КД-14-63/19.05.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Б., ЕКАТТЕ 05815, одобрена със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. и заповед № КД-14-35/5.03.2013 г. на същия административен орган, в частта, с която са заличени съществуващи обекти в КККР: поземлени имоти с идентификатори 05815.302.736 и 05815.302.737 и е нанесен нов обект в КККР: поземлен имот с идентификатор 05815.302.1099 с площ от 2 784 кв. м. с начин на трайно ползване: средно застрояване, както и вписването на собствеността в новонанесения поземлен имот. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което впоследствие е отменено, както и при неправилна правна квалификация по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР, редакция - ДВ, бр. 29/2006 г.) вместо по чл. 49 ЗКИР - съществен порок, обуславящ отмяната й само на това основание. Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № КД-14-63/19.05.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и във връзка с решение № 326 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 1149/2011 г. на Административен съд - С. област е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. в частта, с която са заличени обекти с идентификатори 05815.302.736 и 05815.302.737 и е нанесен нов обект в КККР - поземлен имот с идентификатор 05815.302.1099, както и в частта на отразяването на собствеността в новонанесения поземлен имот. Със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. изпълнителният директор на АГКК - С. на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.. По жалба на Р. Д. Ч., И. М. А., С. Б. С., Ц. Т. П., М. Т. Д., Ц. Ц. А., П. Г. М. и Г. Г. Г. срещу тази заповед в частта относно отразяване границата между имоти с идентификатори 05815.302.736 и 05815.302.737 е образувано адм. дело № 1149/2011 г. по описа на Административен съд - С. област, с решението по което оспорването е уважено с отмяна на заповедта в обжалваната й част и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган с указания досежно нанасянето на имота и вписването на собствеността в него. Това решение е влязло в сила на 12.05.2012 г. Оспорената в първоинстанционното производство заповед № КД-14-63/19.05.2014 г. е издадена в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело 1149/2011 г. на Административен съд - С. област. При правилно установени факти - отменена кадастрална карта и кадастрални регистри в частта на отразяване границата между имоти с идентификатори 05815.302.736 и 05815.302.737 и върната преписка за изработване на кадастралната карта в тази отменена част съобразно указанията по влязлото в сила съдебно решение, административният орган е следвало да издаде новия административен акт на основанието по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като в частта на двата поземлени имоти КК и КР липсват. Затова новото административно производство е следвало да се процедира именно по реда на чл. 49 ЗКИР поради отмяната на първоначално одобрените в тази част КК и КР. Разпоредбата на чл. 53 ЗКИР (в относимата редакция) определя предпоставките за изменение на действащи, влезли в сила КК и КР и е неприложима в настоящия случай. Погрешно посоченото правно основание по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, вместо това по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, не представлява съществено нарушение във формата на акта. Действително в производство по одобряване на първоначална карта не се съставя акт за непълноти и грешки, какъвто в случая е изготвен от административния орган. В конкретната хипотеза провеждането на процедура за изменение на КККР също не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по делото е установено със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че влязлото в сила съдебно решение е изпълнено точно съобразно дадените в мотивите му указания. Въпреки че е приел наличието на съществени нарушения във формата на акта (доколкото посоченото правно основание е неправилно) и на административнопроизводствените правила, каквито в случая не се констатират, крайният правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част е правилен. По делото е прието решение № 15180 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 12030/2014 г. на Върховния административен съд, с което на основание чл. 246, ал. 1 АПК е отменено влязлото в сила решение по адм. дело 1149/2011 г. на Административен съд - С. област и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Налице е хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело 1149/2011 г. на Административен съд - С. област, което впоследствие е отменено. Този факт е нов и е от съществено значение за делото. Спорът с предмет законосъобразността на заповед № РД-18-49/14.10.2011 г., с която касационният жалбоподател на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрил КК и КР на гр. Б. в оспорената част относно поземлени имоти с идентификатори 05815.302.736 и 05815.302.737, отново е висящ и не е преюдициален спрямо настоящото производство. С отмяната на влязлото в сила решение е отпаднало основанието за издаване на оспорената заповед, поради което същата се явява незаконосъобразна, както правилно е приел административният съд. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение