Решение № 11869 от 20.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба министъра на правосъдието против решение 3729/06.06.2022 г. постановено по адм. дело 1831/2022 г. по описа на Административен съд София- град, с което е обявена за нищожна заповед СД-05-286 от 10.12.2021 г., издадена от същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за преместване на Н. Ивчева- Петрова, в 14-дневен срок, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК не са изпълнени, тъй като заповедта на министъра на правосъдието е издадена при фактическа обстановка, която не е идентична с установеното с решение 17517/ 19.12.2019г. по адм. дело 7334/2018 г. по описа на ВАС, влязло в сила с решение 14286/18.11.2020 г. по адм.дело 4054/2020г. на петчленен състав на съда. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Н. Ивчева Пeтрова против административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата Н. Ивчева Петрова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед СД-05-286/ 10.12.2021 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместване на нотариус Н. Ивчева Петрова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под 679, с район на действие съдебния район на Районен съд Пазарджик, в съдебния район на Софийския районен съд, е нищожна, тъй като е издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Оспорената пред административния съд заповед на министъра на правосъдието е издадена след влизане в сила на съдебно решение 17517/ 19.12.2019г. по адм. дело 7334/2018 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена предходна заповед СД-05-74/ 04.04.2018 г. на административния орган за отказ да се разреши преместване на нотариус Н. Ивчева и преписката е изпратена на министъра за ново произнасяне в 14-дневен срок, съобразно указанията, дадени със съдебното решение. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че по отношение на Ивчева са били налице предпоставките от субективна страна за преместване, а именно важни причини- обстоятелства от здравословен характер, които правят невъзможно и нежелателно продължителното пътуване до друго населено място, както и такива от семеен характер, водещи невъзможност да се упражняват нотариалните функции в настоящия район на действие. Следователно при повторното разглеждане на заявлението за преместване административният орган е бил длъжен да се съобрази с тези задължителни указания и да приеме, че са налице важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, съставляващи субективното условие за преместване на нотариуса, ако не са налице нови факти. В случая административният орган не само не се произнася в указания в съдебното решение срок, но при повторното разглеждане на преписката в пълно противоречие с указанията, по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила съдебно решение, стига до извод, че доказателствата за здравословното състояние и семейното положение на нотариуса не представляват важни причини от субективен характер по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Това е единственото съображение за постановения отказ, тъй като е установено наличие втората предпоставка, визирана в чл. 34б, ал. 1 ЗННН - вакантно място за нотариус в района на действие на Софийския районен съд. Поради това административният съд правилно приема, че издадената от министъра на правосъдието заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Възражението на касационният жалбоподател, че актът е издаден при наличие на нови факти, релевирани от нотариус Ивчева, поради което не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, е неоснователно. Доказателства, които да опровергават установените в хода на съдебното производство обстоятелства относно здравословното състояние и семейното положение на нотариуса не са представени. Всички доказателства, ангажирани в хода на повторното произнасяне на административния орган от страна на заявителката, са в подкрепа на поддържаната от нея теза за наличие на важни причини от здравословен и семеен характер, установени и с влязлото в сила съдебно решение. Касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при конституиране на страните, също е неоснователен. Обратно на поддържаната от касатора теза, конституирането на Съвета на нотариусите като заинтересована страна по делото не е задължително. Този орган не участва в административното производство, тъй като министърът на правосъдието съгласува произнасянето си по заявлението за преместване с Нотариалната камара съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД. Съветът на нотариусите има качеството на страна в съдебния процес, но като оспорващ, тъй като има право на жалба против заповедта за преместване съгласно чл. 34б, ал. 5 ЗННД. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,