Решение № 9205 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2015 г.

Решение № 9205 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. Сандански, чрез неговия пълномощник срещу решение № 1225/21.07.2015 г., по адм. дело № 260/2015 г., на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Сандански, чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № УТИП-П-59/11.03.2015 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 т ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "Уширение на южна тераса на първи жилищен етаж на жилищна сграда", находящ се в УПИ IV, кв. 90, по плана на гр. Сандански, с идентификатор 65334.300.1678 по кадастралната карта и кадастрални регистри на града. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите, изложени в административния акт. Строежът е изграден без разрешение за строеж и при несъответствие с подробния устройствен план. Не е налице "текущ ремонт", тъй като с извършените строителни работи се засяга конструкцията на сградата. Не са налице и условията за търпимост на строежа, осъществен през 1998 г. Решението е неправилно. От приетите доказателства по делото, в тяхната съвкупност и съотносимост, съдът не е установил точно и еднозначно фактите, относими към процесния строеж. От констативната част на приетата съдебно-техническа експертиза вещото лице изрично е упоменал, че от извършения оглед на място на 18 юни 2015 г. в УПИ IV, кв. 90, по плана на гр. Сандански са изградени две жилищни сгради: първата е ситуирана на улична регулация, а втората е допряна до западната фасада на първата. Инстанцията по същество е приела за безспорно, че се касае за извършено уширение с размери 0, 80 м/6, 00 м на южна тераса на първия жилищен етаж на сграда, изградена в посоченото УПИ, но не е конкретизирала по точен и ясен начин индивидуализацията на подлежащия за премахване строеж. Изложени са факти само за наличието на незаконно уширение на тераса, изградена през 1998 г., без строителни книжа и недекларирана пред контролните органи в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ДР на ЗУТ. При проверка по реда на чл. 145 от АПК за законосъобразност на акта, административният съд е изследвал само формално спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2, от т. 1 - т. 8, включително от АПК изисквания за неговата форма и съдържание. Посочил е, че при издаване на заповедта за премахване кметът на община Сандански подробно е изложил фактическите основания, свързани с описанието, състоянието и търпимостта на строежа, които, според съда, обосновават приложението на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Настоящата касационна инстанция счита, че въз основа на обективираните в акта съображения не може да се провери характерът на незаконния строеж, съобразно описанието в оспорения административен акт. В обжалваната заповед липсва описание на подлежащия на премахване незаконен строеж като параметри, а е посочено само "уширение на тераса", без ясно разграничение каква част от терасата е уширението. Освен това вещото лице е констатирало наличието на две жилищни сгради в поземления имот, допрени една до друга, поради което при липсата на индивидуализация на подлежащия на премахване обект, се поставя под съмнение кой е подлежащия на премахване строеж. Отсъствието на тези факти, водещи до конкретизация на обекта, установяват сериозна неопределеност, която рефлектира върху съдържанието на развилото се административно правоотношение. Липсата на конкретизация сочи на съществено нарушение на издадения в писмена форма акт, който трябва да съдържа разпоредителна част, досежно задълженията, начинът и и срокът на изпълнението съобразно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. В случая, дори да се приеме, че се касае за конкретна сграда - една от двете - няма точно описание на подлежания на премахване строеж. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване строеж води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, в това число определяне параметрите на правната последица-премахването. Посочените данни относно извършено уширение на тераса са противоречиви. Не е установено дали разширението на терасата е като увеличение на жилищната площ или е извършено без да се променя вида и квадратурата на жилището. От заключението на вещото лице се установява, че първоначално сградата е изградена в отклонение от одобрения през 1980 г. строеж-терасата е изпълнена с размер 1.05 вместо с размер 1.20 кв. м., което е осъществено още при изграждането на самата сграда през 1980 г. Съгласно това заключение неясно остава уширението /без конкретизация/ в каква е част е част от изградена в противоречие с разрешения строеж тераса, както и защо изграденото по начало на място е в противоречие с разрешеното строителство. Изпълнението на терасата още при изграждането на цялата сграда през 1980 г. не е в съответствие със строителното разрешение, тоест е без строителни книжа и в противоречие с действащия към изграждането подробен план. При това положение уширението на терасата, предмет на оспорената заповед, няма конкретизация каква част от цялостно изграденото е без строителни книжа. В този контекст всички тераси на цялата /или и на двете сгради/ са без строителни книжа като изградени в отклонение спрямо одобрения през 1980 г. строеж. Намалените отстояния спрямо страничната регулационна линия са изначални и по същество не се променят от приетия за незаконен и неконкретизиран в обжалваната заповед строеж - уширение на тераса. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е в противоречие с материалния закон. Постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед поради материалната й незаконосъобразност. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски в размер на 265 /двеста шестдесет и пет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,