Решение № 14874 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2018 г.

Решение № 14874 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 520 от 12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2003/2017 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, поправено с разпореждане №[номер]/Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., в частта относно непогасената по давност част от задължението, а именно главница в размер на 1650, 07 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 31.08.2012 г. и лихви в размер на 514, 92 лв. начислени към 05.05.2017 г.; 2) отменил решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г. Осъдил е ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Л. Н. сумата от 350 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено, като бъде отхвърлена първоинстранционната жалба, а оспорените административни актове бъдат потвърдени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото – Л. Н. се предсталява от адв. М., която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за основателна, а оспореното решение – за неправилно, поради което предлага същото да бъде отменено, а делото да се върне на друг състав на съда за ново разглеждане на жалбата. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. При служебната проверка по чл. 118, ал. 1 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, Върховния административен съд намира, че не са налице касационни отменителни основания. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, поправено с разпореждане №[номер]/Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., относно непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия и решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Пловдив, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г. Както бе посочено по-горе предмет на решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, е била жалбата на Л. Н. срещу разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено да се възстанови неоснователно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 4 165, 14 лв., от които главница за периода от 01.10.2008 г. до 31.08.2017 г. в размер на 2 662, 36 лв. и лихва в размер на 1 502, 78 лв., начислена към 05.05.2017 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е уважил с решението от 19.06.2017 г. жалбата на Н. в частта за изтекла погасителна давност, като е заличил погасеното по давност задължение на Л. Н. по разпореждане 3045-15-77/05.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2011 г. в размер на 2 000, 15 лв., от които главница за същия период в размер на 1 012, 29 лв. и лихва в размер на 987, 86 лв., начислена към 05.05.2017 г., а в оставалата част е потвърдил разпореждането. Предмет на решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Пловдив, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО – длъжностните лица по ал. 1 (на които е възложено ръководството на пенсионно осигуряване) издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии. С нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да прецени законосъобразността на оспореното решение, с което е постановено връщане на получените от Н. пенсии за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2016 г. съдът е изложил подробни и обосновани изводи досежно отразения фактически състав на процесното разпореждане и съответствието му с цитираните правни норми, визирани като правно основание за издаване на оспорения административен акт. С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и е приел жалбата за основателна, поради обстоятелството, че липсват данни за недобросъвестност по неоспорим начин от получилото плащанията лице. Изводът на съда, че липсват данни за недобросъвестно поведение от страна на Н., произтичат от това, че пенсионният орган през 2000 г. е приел част от осигурителния стаж на заявителя, като такъв от втора категория (както е претендиран и от жалбоподателя според неговите субективни представи), и като му е отпуснал пенсията, административният орган е бил този, който е взел крайното решение за категоризиране на представения стаж, а не претенциите на кандидат – пенсионера, освен това няма данни Н. да е въвел в заблуждение умишлено органите на НОИ, чрез представяне на документ с невярно съдържание или по друг начин. Допълнително е посочено, че пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив, съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) липсва, като няма информация това да е в резултат на виновно поведение на жалбоподателя. По време на производството пред административния орган, жалбоподателят е доказал целият осигурителен стаж по години и осигурители, и на практика не е налице несъответствие с първоначално заявения през 2000 година осигурителен стаж. С оглед изхода на спора, досежно твърдяната от административния орган добросъвестност е отменено и решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Пловдив, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г. Така постановеното решение е правилно. За да приеме недобросъвестност на лицето при получаване на въпросните суми, административният орган се позовава на факта, че Л. Н. не е доказал, че е полагал труд от втора категория, за която му е била отпусната пенсия за ранно пенсиониране по чл. 2, ал. 1, б. "б" от Закона за пенсиите (ЗП, отм.). Спорът относно установяване на зачетения осигурителен стаж, при който е отпусната и изплащана пенсията и относно несъответствието между осигурителния стаж, е приключил с влизане в сила на разпореждане № [номер]/Прот. № N01076/23.02.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98 от КСО, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), за което няма данни и твърдения да е обжалвано от жалбоподателя. Въз основа на влязлото в сила разпореждане № [номер]/Прот. № N01076/23.02.2017 г., е извършено изчисление на сумите за пенсии, които са били изплатени неправилно. Спорът между страните по настоящото дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на пенсионера като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. След като правилно е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, първоинстанционният съд е подложил на преценка установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на Н.. Посочил е, че в този случай спорен момент се явява липсата на осигурителен/трудов стаж от минимум 15 години при условията на втора категория труд, съгласно Закона за пенсиите (отм.); , което обстоятелство е обусловило решението на административния орган за наличие на недобросъвестност, тъй като при липсата на този стаж, Н. не е имал право на пенсия за ранно пенсиониране – през 2000 година, същият е бил на 58 години. Видно от доказателствата, приложени по делото, а именно удостоверение, издадено от "Битова техника – Гарант" АД на 30.05.2014 г., трудова книжка № 5, удостоверения обр. № 3 № 1-1-527/14.02.2017 г. и обр. № 2 № № 1-1-527/14.02.2017 г., издадени от "ТРС" ЕАД, е установено, че Н. е успял да докаже, че целият твърдян от него трудов стаж, който е заявил и при подаване на заявлението за отпускане на пенсия ОСВ през 2000 г., действително наличен. Обстоятелството, че с трудовата книжка и издадените удостоверения не се посочва категорията труд, която лицето е упражнявал, не води до извода, че административния орган трябва непременно да категоризира на общо основание целият доказан стаж, като такъв от трета категория. Нито в разпореждането по чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 114 от КСО, нито в решенията на директора на ТП на НОИ – Пловдив са изложени мотиви, по отношение на изпълняваните в отделните периоди от Н. длъжности, както и съответните им категории. Самите длъжности изобщо не са коментирани в административните актове. Най-малкото е следвало да се отбележи, стажът, който е бил зачетен за такъв от втора категория през 2000 г., след като категоризирането е било извършено от пенсионния орган към момента на подаване на заявлението, и защо не се приема като същият този стаж в производството по чл. 98, ал. 2 от КСО. Следва да се отбележи, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изменена не поради недоказан от жалбоподателя трудов стаж, а поради установяване на извършена служебна проверка, че положеният от Н. труд не спада към този от втора категория, а е следвало да бъде приет за такъв от трета категория за спорния период. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 – т. 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, който и въпрос правилно е изследван от първоинстанционния съд. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия преди да е достигнал необходимия трудов/осигурителен стаж и възраст. Самият факт, че в архива на осигурителя няма наличен изискваният от административния орган документ, не води до заключението, че такъв документ не е бил издаден и представен на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсията, или че те са били с различно съдържание от представените понастоящем. От приложените в административната преписка документи не може да се установи механизмът, по който е бил определен размерът на първоначално отпуснатата пенсия. В издадените актове не са изследвани причините, поради които пенсионното досие не може да бъде възстановено. Липсват и конкретни незаконосъобразни действия, извършени от жалбоподателя, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права, а единствено са направени недоказани предположения, че Н. не е действал в условията на добросъвестност, тъй като не е успял да докаже, че е работил в условията на втора категория труд. Правилно Административен съд – Пловдив е установил, че в случая не се доказва недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. По отношение на законосъобразността на решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Пловдив, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г., настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за неговата отмяна, предвид изхода на спора досежно законосъобразността на решението и разпореждането по чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, са правилни. След като е установено, че липсва недобросъвестно поведение от страна на Н. и актовете, с които се иска връщане на неоснователно получените суми, са отменени, разпореждането, с което е поправено разпореждане № [номер]/Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., е безпредметно, тъй като поправеното разпореждане, е отменено, като незаконосъобразно. Друг е въпросът, че съдържанието в разпореждане № [номер]/Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., издадено на основание чл. 98, ал. 3 от КСО, противоречи и на решение № 2153-15-115/19.06.2017 г., в частта, с която директорът на ТП на НОИ – Пловдив е заличил погасеното по давност задължение на Л. Н. по разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г., за периода от 01.10.2008 г. – 31.12.2011 г. В разпореждането по чл. 98, ал. 3 от КСО, административният орган е посочил за период на главницата 01.10.2008 г. – 31.08.2016 г. Видно от така постановеното, заличеният период отново е включен в периода, за който се претендират неоснователно получените суми. С оглед изложеното правилно Административен съд - Пловдив е отменил и решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Относно искането на ответника за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че същото е основателно. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател дължи разноски в полза на ответника за касационното производство в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по договор от 11.04.2018 г. на адв. М.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,