Решение № 237 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2008 г.

Решение № 237 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: С жалбата на областния управител на област с административен център Варна се обжалва Решение № 765 от 28.05.2008 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 68/2008 г. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като осигуряване достъп до улица се осъществява по реда на чл. 192, ал. 1 или чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. Втората касационна жалба против горепосоченото решение е подадена от Александър Анков Георгиев от гр. Варна. С нея се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът твърди, че решението в отменителната му част е недопустимо, защото съдържа произнасяне по спор, който не е повдигнат от жалбоподателите и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Двамата касационни жалбоподатели молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отхвърли изцяло подадената жалба. Ответниците - Мария Денкова Билева и Иванка Стефанова Билева, двете от гр. Варна, не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение, защото двата процесни имота не са новообразувани, поради което за тях ПНИ се установява само по съществуващите граници, а в случая ПНИ е определил точните граници в съответствие с границите по помощния план и по кадастралния план. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 765 от 28.05.2008 г. е отменена Заповед № РД - 07 - 7706 - 203 от 8.08.2007 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Свети Никола", землище Варна, обл. Варна, в частта относно имот № 588 и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Съдът е отхвърлил жалбата на Мария Денкова Билева и Иванка Стефанова Билева срещу горепосочената заповед в частта относно имот № 580 по ПНИ. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че възражението на жалбоподателите досежно границата между имот № 580 и имот № 588 е неоснователно, тъй като оспорената граница съответства напълно на границата между двата имота, отразена в кадастралния план от 1993 г. и в помощния кадастрален план от 2004 г. Въпреки това с обжалваното решение е преценено, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, защото не е осигурен достъп до улица или път за имот № 588, който е отреден за жалбоподателите и преписката е върната на областния управител за отстраняване на това нарушение по отношение на посочения новообразуван имот. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд в отменителната част на решението, тъй като те не съответстват на изяснената фактическа и правна обстановка по делото. От текста на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е видно, че жалбоподателите са недоволни от изместването на границата на техния НИ № 588 и съседния НИ № 580 и са заявили искане за отмяна на ПНИ в тази част и възстановяване на границата, която е била при закупуването на имота. С мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че жалбоподателите се легитимират с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 181 от 1981 г. и съобразно приетата съдебно- техническа експертиза границата между имота, придобит от наследодателя на жалбоподателите и съседния имот стар № 785 е преминавала по зелената линия по т. 1-2-3, отразени на скица № 1 към заключението на вещото лице по КП от 1977 г. Изслушаният експерт е установил, че горепосочената граница е променена, като по- късно е извършено попълване, отразяващо изместването на посочената граница между имотите. Чрез заключението на вещото лице е доказано, че по кадастралния план от 1993 г. границата между двата имота е преминавала вече по кафявата линия на скица № 2 по т. 4-5-6. Експертът се е произнесъл категорично, че оспорената граница по процесния ПНИ съответства изцяло на влезлия в сила кадастрален план от 1993 г. и сега съществуващата граница преминава по синята линия по т. 7 - 8 - 9 на скица № 3, която граница съвпада с границата по помощния план от 2004 г. и по КП от 1993 г. Оттук съдът е извел верен извод за неоснователност на възражението на жалбоподателите, защото оспорената от тях граница е изместена не с ПНИ, а още преди влизане в сила на кадастралния план от 1993 г., поради което правилно е отхвърляна жалбата в частта относно оспорения съседен новообразуван имот № 580. При това положение първоинстанционният съд извън пределите на предмета на делото се е занимавал и е обсъждал наличието на достъп до улица или път за НИ № 588, без жалбоподателите да са имали оплакване в този смисъл. Административният съд - Варна е отменил процесната заповед в частта й само досежно имот № 588 и е дал задължително указание за предоставяне достъп до път за горепосочения имот, но в случая не е преценено, че такъв път следва да се отрази в плана и да се отреди като преминаващ през някой от съседните имоти, за които обаче не е имало възражение в жалбата и по отношение на които заповедта на областния управител и ПНИ са влезли в сила. Тъй като оплакването в жалбата е било за границата с НИ № 580 само относно този имот ПНИ не е влязъл в сила, но първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази част с третия диспозитив на съдебното решение. Следователно обжалваното решение е практически неосъществимо поради влизането в сила на процесния ПНИ по отношение на всички имоти, освен на НИ № 588 - отреден за Мария Денкова Билева и Иванка Стефанова Билева. Решаващия съдебен състав споделя становището на касаторите, че достъпът до улица или път в случая следва да се осъществи по реда на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ чрез учредяване право на преминаване или чрез изработване на ПУП - ПРЗ по реда на чл. 124 от ЗУТ. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е осъществил нарушение в тълкуването и прилагането на материалния закон, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК и налага отмяна на обжалваното съдебно решение с решаване спора по същество и отхвърляне на първоинстанционната жалба. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение