Решение № 13088 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2021 г.

Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационната жалба на Л. Йовков, осъществяваща търговска дейност като ЕТ АПК Копривщица Л. Йовков, подадена чрез пълномощника адв. Д. Семерджиева, против решение 196 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 1250/2020 г. по описа на Административен съд София област, седми състав, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/00634/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8534 от 15.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", и в полза на ДФЗ - РА са присъдени разноски в размер на 4020,27 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че в случая констатираното от органа неизпълнение на заложените е одобрения бизнес план по Договор 13/311/00830 финансови показатели, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, което е основание за налагане на финансова корекция. Излага съображения, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като по делото не се установява неизпълнение на договорни клаузи. Сочи, че заявената инвестиция е изпълнена в пълна степен, същата функционира по предназначение и през целя период от изграждането й има задържани нива на заетост, като през 2017 г. и 2018 г. нивата на заетост са над 78,79 % и 82,85 %. Касаторът счита, че при тези данни следва обоснования извод за устойчиво изпълнение на заложените нива на заетост и изпълнение на бизнес плана. Намира, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от приложимата Наредба, като твърди, че органът не е спазил продължителността на мониторинговия период. Иска се отмяна на решението на административния съд и отмяна на оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. По делото е депозирана и частна жалба от Л. Йовков, осъществяваща търговска дейност като ЕТ АПК Копривщица Л. Йовков, подадена чрез пълномощника адв. Д. Семерджиева, срещу определение 536 от 07.04.2021 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на едноличния търговец с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на постановеното решение 196 от 08.03.2021 г. по адм. дело 1250/2020 г. по описа на Административен съд София, Област, Седми състав в частта му за присъдените разноски в полза на ДФ Земеделие. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ответника в трикратен размер за всички съдебни инстанции. В тази връзка твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК съдебното производство е двуинстанционно. Ответникът по касационната и частната жалби - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - оспорва жалбите чрез пълномощника си адв. Пачаманов, по съображения, изложени в проведено открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. и в депозирани писмени отговори от 21.04.2021 г. и 10.05.2021 г. Иска да бъде оставено в сила обжалваното първоинстанционно решение, както и обжалваното определение и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1340,09 лв. по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Производството пред настоящата инстанция е във фаза на втора касация, след като с решение 15013 от 04.12.2020 г. по адм. дело 7168/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено решени 440 от 15.05.2020 г., постановено по адм. дело 184/2020 г. по описа на Административен съд София, Област и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на повторен съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е АУПДВ 23/311/00634/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8534 от 15.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г., както и на основание на т. 4. 4. буква "б" и т. 8. 1 от договор 23/311/00634 от 15.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия договор, както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане на ЕТ "АПК-Копривщица- Л. Йовков", в размер 19558 лв., съгласно таблица 1. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Йовков" е сключил договор 23/311/00634 от 15.10.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. На бенефициера е извършване проверка на място по изпълнението на договора, с начална дата на проверката 18.06.2019 г. и крайна дата на 28.06.2019 г. Извършена е и проверка за актуалното състояние на всички трудови договори за осигурени лица в електронния регистър на НАП за периода 01.01.2016 г. -31.10.2019 г. С писмо с изх. 01-6500/8534 от 28.10.2019 г., след приключване на проверката, бенефициерът е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ. Писмото е връчено на адресата на 31.10.2019 г. Бенефицерът е упражнил правото си да подаде възражение с вх. 01-6500/8534/12.11.2019 г., което е възприето като неоснователно по съображения, изложени в оспорения АУПДВ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според която разпоредба дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. По аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП е направен извод, че компетентен да издава такъв акт е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", предвид което е прието, че АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, като не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК. Относно спазването на административнопроизводствените правила съдът е приел, че настоящият случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /. Посочено е, че производството е започнало по смисъла на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. / при действието на Наредба 30 от 11.08.2008 г. Според съда ЗУСЕСИФ не е приложим, както и § 4, ал. 3 ДР от същия, тъй като в ЗПЗП и приложимата Наредба 30 от 11.08.2008 г. в чл. 46 от същата са посочени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана процедура за налагане на санкциите. Споделени са доводите на ответника, че към датата на издаване на процесния АУПДВ се прилага именно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, както и че по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ и предвид разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, единственото правно основание за издаване на АУПДВ е чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Прието е, че направеното в жалбата позоваване на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСС 2007-2013 г. е некоректно, тъй като Методиката е прогласена за нищожна с Решение 15652/14.12.2018 г. по адм. д. 11440/ 2017 г. на Върховен административен съд и противно на твърдяното от жалбоподателя, съществува ясна нормативна регламентация, позволяваща определяне на финансова санкция при неизпълнение на задължения по договора от страна на бенефициера. Според съда правилно и законосъобразно, административният орган е приложил относимата нормативна регламентация и е извършил изследване дали бенефициерът е допуснал нарушение по чл. 46, ал. 1, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. и дали действително не е изпълнил задължението си - да достигне предвидените нива на заетост, заявени в инвестиционното предложение. Обоснован е извод, че издателят на оспорвания АУПДВ правилно е определил приложимото право и надлежното правно основание за издаването на акта. Като несъстоятелни са отхвърлени доводите на оспорващия, че в процесния акт отсъства ясно по съдържание волеизявление на административния орган, и че не е посочено коректно правното основание за формиране на волеизявлението, като по този начин се засяга правото на защита на адресата на акта и се препятства съдебния контрол. В тази връзка е прието, че в акта са изложени подробни мотиви относно установеното от фактическа страна, ясно и разбираемо е посочено правното основание, въз основа на което се издава акта, като в него е формулирано ясно по съдържание волеизявление и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на адресата на акта. Първоинстанционният съд е формирал извод, че АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. За установено по делото е прието, че ЕТ АПК Копривщица - Л. Йовков е ползвател по сключен с ДФ Земеделие договор, в който са заложени конкретни нива на заетост, като от събраните доказателства се установява, че тези нива не са достигнати за 2017 г. и 2018 г. и са в размер от 78,79 % и 82,85 %. Посочено е, че част от поетия ангажимент е и постигането на предвидените показатели за устойчива заетост в одобрения бизнес план разкриване на общо 11 работни места за целия период на договора. Според съда при констатирано неизпълнение за 2017 г. и 2018 г. не би могло да се направи желаният от жалбоподателя извод за устойчиво изпълнение на заложените нива на заетост и за пълно и точно изпълнение на задълженията и за липса на нарушение. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на жалбоподателя, че административният орган неправилно е издал АУПДВ вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В заключение решаващият съд е приел за верни констатациите на административният орган за неизпълнение от страна на едноличния търговец на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и по този начин е нарушил свои договорни задължения, след като вече е била изплатена помощта. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 от Наредбата, като правилно и законосъобразно с процесния АУПДВ е поискано възстановяване на вече изплатени суми ведно със законната лихва. Като неоснователно е отхвърлено твърдението на жалбоподателя за неприложимост на Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съдът е приел, че правилно при определяне размера на санкцията с оспорения АУПДВ административният орган е приложил действащите правила за изчисляване на размера на санкцията, тъй като с окончателно решение 15545/15.12.2020 г. по адм. д 8071/2020 г. на Върховен административен съд са отхвърлени жалбите, с които се искано прогласяване нищожността на правилата. Съдът е възприел като неотносими за процесния правен спор доводите на жалбоподателя във връзка с установена нередност, съобразно легалната дефиниция в ЗУСЕСИФ, поради което не е изложил мотиви в тази насока. Прието е, че АУПДВ е постановен при съблюдаване на принципа на оправданите правни очаквания и правната сигурност. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В настоящия случай по делото липсва спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Установено е, че между ЕТ АПК Копривщица Л. Йовков и ДФ "Земеделие" е сключен договор 23/311/00634 от 15.10.2014 г. на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Според условията на т. 1. 1. и т. 1. 2. от същия фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 23/311/00634 от 13.05.2013 г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 391 160,00 лв. Предмет на инвестицията, с която се кандидатства за подпомагане, е СМР на хотел за селски туризъм. С Анекс I от 20.04.2015 г., е изменен сключеният договор в неговата уводна част, като е променена банковата сметка на едноличния търговец. С Анекс II от 30.07.2015 г. е изменен сключения договор, като: по т. I по Приложение 1 към договора е заличена таблица 1 за одобрените инвестиционни разходи и е създадена таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към Анекс 2 към сключения договор/, приложение към настоящия Анекс, и т. II по Приложение 3 към договора са заличени количествено-стойностни сметки /Приложение 3 към договора/, като са създадени количествено-стойностни сметки /Приложение 3 към Анекс 2 към сключения договор/, приложения към настоящия Анекс. Не е спорно между страните по делото, че ползвателят е извършил изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи. Не е спорно също така, че финансовата помощ е изплатена от фонда по посочената от ЕТ "АПК - Копривщица Л. Йовков" банкова сметка на 18.11.2015 г.