Решение № 486 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1641/2012 г.

Решение № 486 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1641/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия К. Г. И. и от защитник на И. срещу решение № 268 от 18.07.2012 г. по внохд. № 656/2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата си подсъдимият твърди, че при постановяването на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното му наказание лишаване от свобода е явно несправедливо /"неправомерно"/. Доводи в подкрепа на сочените касационния основания няма, няма и съответни искания. Защитникът на подсъдимия се позовава на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК с относими към тези по т. 2 и 3 доводи. Иска отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението и намаляване срока на лишаването от свобода. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата като набляга на допусната процесуална незаконосъобразност при разпознаването на подсъдимия в досъдебното разследване. Представителят не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и заключението му е то да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 9 от 16.05.2012 г. по нохд. № 101/2012 г. на Врачанския окръжен съд К. Г. И. е признат за виновен в това, че на 9 и на 22.06.2011 г. в гр. Враца, действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, насилствено е откраднал от А. К. Я. /на първата дата/ движими вещи и пари на обща стойност 170 лв. и от К. И. Н. /на втората дата/ движима вещ на стойност 846.80 лв., за които деяние, приети за продължавано престъпление, и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е осъден на 11 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Постановено е отделното изтърпяване от И. в същото затворническо заведение и при същия режим на още 11 месеца и 6 дни, представляващи остатък след условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от наказанието, наложено на подсъдимия по нохд. № 140/2003 г. на Мездренския районен съд. С обжалваното решение присъдата е изменена с намаляване срока на лишаване от свобода на 8 години. Възражението на подсъдимия срещу процесуалната законосъобразност на въззивното решение не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. В подкрепа на същото възражение защитникът на И. е посочил 3 довода: при извършеното в досъдебното разследване разпознаване на подсъдимия, на пострадалите Я. и Н. са били представени, различаващи се "по ръст ... и по външен вид" лица; въззивният, а преди него - и първоинстанционният съд са отхвърлили искането на защитата за допускане до разпит на четирима свидетели; в решението си въззивният съд е посочил да е провел съдебно заседание на датата 4.07.2012 г., на която дата такова заседание не е имало. Първото възражение е било поддържано и пред въззивния съд, който обосновано го е отхвърлил. При разпознаванията както от Я., така и от Н. са им представени лица /на л. 23 и 45 от досъд. разсл./, четирима от които /№ № 1, 3, 4 и 5/ с еднакъв ръст, трима - с еднакъв цвят на косата /№ № 1, 3 и 4/ като дори е било предложено за разпознаване лице /№ 1/, подстригано по начина, по който и подсъдимият /№ 3/ е бил подстриган. Действително разследващият полицай не е могъл да предложи за разпознаване човек с уши като на подсъдимия - с "особена форма" и "щръкнали" по даденото им от Я. и Н. описание. Изискването в чл. 171, ал. 2 НПК е, обаче, разпознаваните лица да са най-общо "сходни ... по външност", без да поставя изискване дори за сходство, а още по-малко за съвпадение с характерни, отличаващи се от масово срещаните, отличителни белези. Второто възражение също е било поставено на вниманието на окръжния съд, включително с писмено искане за допускане до разпит на изброените и в касационната жалба лица, и също основателно е било отхвърлено. Установено и прието е - от дадените при досъдебното разследване пред съдия показания на П. Ив. П., надлежно приобщени от първоинстанционния съд - че по повод извършена от свидетеля кражба, подсъдимият е влязъл във връзка с него, признал се е за автор на кражбата и обещал да му върне откраднатите вещи. Двата разговора с П. П. подсъдимият провел в деня на кражбата от Я. с откраднатия от нея мобилен телефон хххххххххх. Установено и прието е, че същия ден и със същия телефон И. е провел два разговора и с пробационната служба във Враца. При предявяването на материалите от досъдебното разследване в присъствието на упълномощен защитник /л. 57 от т. II от досъд. разсл./ Кр. И. е заявил, че използваният на 9.06.2011 г. телефон, принадлежащ на Ан. Я., бил закупил преди това от "непознато лице" в присъствието на И. Б. К., чийто разпит поискал. Аргументирайки се с установения факт, че искането за разпит на К. подсъдимият е направил след съвместното пребиваване на двамата в следствения арест във Враца, наблюдаващият прокурор е отказал да удовлетвори това искане /пост. на л. 79 от т. II на досъд. разсл./. В първата инстанция въпросното "непознато лице" вече се оказало А. И. К., един от предложените за разпознаване от Я., за когото тя е допуснала да е грабителят /л. 26 и гърба на л. 28 от т. I на досъд. разсл./ преди категорично да посочи при следващото разпознаване подсъдимия /л. 42, 43, 45 и 56 от досъд. разсл./. При тези данни искането за разпит на Ас. К. и Ил. К. само излишно би утежнило процеса, без да допринесе за фактическото му изясняване, а и, както на място е отбелязал въззивният съд, твърдяното присъствие на К. подсъдимият е свързал с помощта на К. при изнасянето от дома на Ел. П. на личните на подсъдимия вещи, което изнасяне, обаче, според казаното от П., е станало не през първата, а през втората половина на м. 06.2011 г., т. е. след грабежа от Я. и след като подсъдимият вече четирикратно е бил използван отнетия от нея телефон. Исканият разпит на Р. Г. Г. не е ясно, какво ще установи по повод на двата грабежа, а не е ясна и значимостта, която се придава на показанията на М. Св. Й. Категорично от самото начало и без каквото и да било съмнение, Н. е разпознала подсъдимия като автор на извършения от нея грабеж /л. 21 и 23, гърба от т. I на досъд. разсл./ с посочване датата и часа на деянието - около 6.40 ч на 22.06.2011 г., който ранен час съвсем не е изключвал последващото придвижване на подсъдимия в друго населено място, и евентуалното установяване на този факт не би бил от естество да внесе колебание в извода за виновност на Кр. И. По третото възражение за допуснато съществено процесуално нарушение може да се каже, че действително в уводната част на въззивното решение, като дата на проведеното съдебно заседание е посочено 4.07.2012 г., докато единственото в тази инстанция съдебно заседание е проведено на 11.07. с. г. Допуснатото несъответствие е, първо, очевидна техническа грешка, която, при възникнали хипотетични "затруднения и съмнения", винаги би могла да се поправи по пътя на тълкуването - чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Но дори и процесуално нарушение - а то не е - несъответствието в двете дати би трябвало да се отнесе към някое от касационните основания по чл. 348, ал. 3 НПК, каквито доводи в касационната жалба няма. Твърдението за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт не е обвързано с доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК. Материалният закон правилно е приложен с квалифициране престъпната дейност на подсъдимия като грабеж, извършен при условията на продължавано престъпление, което е в съответствие със задължителните по приложението на закона указания, дадени от ВС с т. р. 3-71 г., ОСНК, р. VI, т. 2 от обстоятелствената му част. Възражението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия лишаване от свобода не сочи на обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, които да не са били ценени, или да се останали недооценени от предходните инстанции, а с внесения от въззивния съд коректив в размера се е постигнала нужната справедливост, недопускаща намеса в желаната с жалбата насока. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС,