Решение № 7125 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2017 г.

Решение № 7125 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Заместник директора на Териториална дирекция-С. при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 6358/6.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6725 по описа на Административен съд -С.-град за 2017 г., с което по жалба на "М." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F259525/23.12.2016 г., издадена от заместник-директор на ТД на НАП С., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че към момента на произнасянето, първоинстанционният съд не съобразил, че жалбоподателят вече нямал правен интерес от оспорването, защото ПАМ била прекратена с Постановление от издалия я орган. По същество, съдът неправилно приел, че за дружеството не е имало задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискален бон при получаване на сумата 2 000 лв., макар и дадена като задатък по чл. 93 ЗЗД, още повече че сумата подлежала на прихващане от страна на получателя. Налице са били фактите от хипотезата на чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС и административният орган е действал при обвързана компетентност. Иска се отмяна на съдебното решение, включително и в частта за разноските и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "М." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от М. Х., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, а в откритото съдебно заседание се представлява от юрк. Павлова. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима и основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да издаде процесния пред АССГ административен акт, органът по приходите е приел, че дружеството-адресат на ПАМ, е нарушило реда за издаване на касови бележки от фискални устройства с фискална памет при получаването на 2 000 лв. като гаранция за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. За да отмени акта на органите по приходите, първоинстанционният съд е приел, че независимо от прекратяването на мярката адресатът й има правен интерес от оспорването и то е основателно, защото не е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Решението е правилно, но се нуждае от корекция на мотивите. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Прекратяването на ПАМ поради плащане на определената глоба като административно наказание за същото нарушение, за което е издадена мярката, не е равносилно на оттегляне на административния акт, както е приел и административният съд. Това е така, защото последното е безусловно действие на административния орган, който може при определени обстоятелства да издаде акта отново. В случая, прекратяването на ПАМ е на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС при наличните в хипотезата му условия. От разпоредбата на чл. 156, ал. 4 АПК следва, че и при оттегляне на административния акт, оспорващият има право на иск за обезщетение за вреди. Аналогично, при прекратяване на ПАМ, оспорващият има такова право, реализацията на което обаче зависи от отмяната на акта като незаконосъобразен /което не може да бъде заместено от прекратяването на мярката/. Изложеното обосновава правния интерес на оспорващия въпреки прекратяването на мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел по същество, че не са изпълнение фактите от хипотезата на правната норма, посочена като основание за наложената ПАМ. Процесният договор за гаранция съдържа клауза, че като гаранция за намеренията на купувача да сключи договор за покупко-продажба, той представя на продавача сума в размер на 2 000 лв. за срок до 25.11.2015 г., т. е. до датата на подписване на предварителния договор за покупко-продажба. В случай на неподписване на този договор, купувачът губи гаранцията, а последната остава в полза на дружеството, като възнаграждение за организиране на процедурата по договора за гаранция. При подписването на предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на посочения в т. 1 имот, дружеството пък се задължава да върне на купувача сумата по гаранцията. Видно от приложената на л. 61 разписка за получена сума дружеството е върнало в пълен размер получената сума на купувача на 14.12.2015 г. Неправилно съдът е приел, че получената сума от 2 000 лева, има характер на "задатък" по чл. 93 ЗЗД. Както самият съд е изложил в мотивите си, по своята правна същност задатъкът представлява парична сума, която едната страна дава на другата при сключване на договора. Задатъкът потвърждава сключването на договора, доказателство е за него и гарантира изпълнението му. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението. Задатъкът има потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. В случая, получената парична сума не представлява задатък, защото тя гарантира сключването на самия предварителен договор, а не е гаранция за неговото изпълнение. Въпреки това, съвсем правилно съдът е приел, че за целите на ЗДДС, за да е облагаема платената сума, тя следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. Получаването на сумата не е насрещна престация /или част от такава престация, или авансово плащане/ за извършване на продажба на стока или услуга. Само тогава за получателя на сумата би имало задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС да регистрира и отчете извършена от него доставка/продажба в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Случаят не е такъв, поради което обосновано съдът е приел, че не са изпълнени фактите от хипотезата на правната норма, послужила за основание на процесната ПАМ. Неоснователно е касационното оплакване и против решението в частта му на присъдените разноски. Независимо от прекратяването на ПАМ при наличие на правен интерес от оспорването спечелилата делото страна има право на разноски като обезщетение за неоснователно предизвикания правен спор. В касационното производство, ответникът по касационната жалба е бил представляван от юрисконсулт, поради което следва да му се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение