Решение № 5951 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) против решение 906/9.1.2025 г. /грешно посочена годината като 2024/ постановено по адм. д. 11029/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед ДС-03-03/02.10.2024 г. на касатора, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Н. Н.. Постъпила е и частна жалба на същия орган против определение 5621/19.2.2025г. постановено от Административен съд София град по адм. д. 11029/2024 г. с което е изменено посоченото по-горе съдебно решение в частта му за разноските, като Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е осъдена да заплати на П. Н. Н. съдебни разноски в размер 1,500.- лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Било налице действително съкращаване на щата. Длъжностните характеристики на длъжността заемана от П. Н. и на останалите длъжности се различавали по своите функции, задължения и изисквания, което обосновавало законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, с което е изменено решението в частта му за разноските, тъй като доказателства за извършване на разходите са представени едва с писмената защита. Претендира се отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът П. Н. Н. в писмени отговори на касационната и частната жалби оспорва същите. Излага подробни съображения в подкрепа на обжалваните съдебни актове. Иска оставянето им в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а относно тяхната основателност излага следните съображения. по касационната жалба За да отмени оспорената пред него заповед административният съд е приел, че със същата е нарушен принципа прокламиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че касаторът е заемал длъжността главен експерт, в отдел Информационно обслужване, в Дирекция Интернационализация на МСП на ИАНМСП, на която длъжност е бил назначен със заповед 01-ДС-12/31.10.2023 г. на Изпълнителния Директор на ИАНМСП, считано от 01.11.2023 г. Видно от утвърденото на 1.8.2024 г. от изпълнителният директор на ИАНМСП поименно разписание на длъжностите в Дирекция Интернационализация на МСП са обособени три отдела, един от които е отдел Информационно обслужване. В рамките на отдела са предвидени общо седем щатни бройки Началник на отдел една бройка, вакантна, главен експерт пет бройки, една от които е заета от П. Н., а две са вакантни и старши експерт - една бройка. Със заповед РД-12-17/1.10.2024 г. изпълнителният директор е утвърдил длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в сила от 2.10.2024г. В Дирекция Интернационализация на МСП отново са обособени три отдела, един от които е отдел Информационно обслужване. В рамките на отдела отново са предвидени общо седем щатни бройки Началник на отдел една бройка, вакантна, главен експерт четири бройки, две от които са вакантни, старши експерт една бройка и младши експерт една бройка, вакантна. Макар, че принципно са верни доводите на касатора, че за да е налице реално съкращаване на длъжността, е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование, както и че в случая тези условия са налице, заповедта с която е прекратено служебното правоотношение на П. Н. правилно е отменена Така описаните изисквания, сочещи наличието на съкращаване на длъжност в администрацията в случая са налице само формално. Процесната заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 АПК. Този принцип задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е компетентност включена в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Органът по назначаването е задължен да упражнява правомощията си добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността й. В конкретния случай щатната численост на отдел Информационно обслужване, в Дирекция Интернационализация на МСП на ИАНМСП е запазена в цялост. Съществуващите седем щатни бройки до 1.10.2024г. са пренесени /като брой/ в щатното разписание действащо от 2.10.2024г. Броят на главните експерти е намален с един, която тази бройка е трансформирана в младши експерт. Последицата от тази трансформация е само и единствено прекратяване служебното правоотношение на ответника в настоящото производство. Към датата на заповедта съществуват вакантни две длъжности главен експерт. Ако действително се целеше оптимизиране на администрацията, би следвало да бъдат съкратени именно свободните, незаети и по предишното щатно разписание, длъжности. От изложеното следва, че трансформацията на длъжностите описана по-горе, извършена от органа по назначаване, макар сторена в рамките на неговата оперативната самостоятелност, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесната дирекция, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. Това означава, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на П. Н. засяга негови права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което така постановената заповед е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на органа по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените от страна на касатора доказателства установяващи неизпълнението на поставените задачи от страна на П. Н., както и формуляра за оценка от който е видно, че служителя е получил оценка неприемливо изпълнение не могат да мотивират извършеното прекратяване на служебното му правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Изложеното налага, оставяне в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта, както и присъждане на разноски в полза на ответника в доказания им размер от 600,- лева за настоящата инстанция. по частната жалба С определението предмет на обжалване е изменено посоченото по-горе съдебно решение в частта му за разноските. Видно от диспозитива на съдебното решение в който липсва произнасяне по разноските, с определението същото е допълнено, а не изменено. За да постанови този резултат, съдът от първа инстанция се е позовал на представения с писмената защита, договор за правна защита и съдействие. Така постановеното определение е неправилно. На страните се присъждат само реално направените разноски, съобразно представените доказателства до приключване на производството пред съответната съдебна инстанция. Доказателства, включително и такива за извършените разноски могат да се представят до приключване на съдебното дирене. В конкретния случай доказателства, удостоверяващи извършването на разноски от страна жалбоподателя в първата инстанция до приключване на съдебното дирене пред същата, което се е случило в съдебното заседание, проведено на 11.12.2024г., когато е даден ход на делото по същество, не са представени. Договорът за правна защита и съдействие е представен едва с писмената защита след приключване на последното заседание по делото. Даването на срок за представяне на писмени бележки, не новира възможността за представяне на доказателства. Представянето им с писмената защита е недопустимо. При тази ситуация съдът от първа инстанция е следвало да отхвърли искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Изложеното налага касиране на определението, с което съдебното решение в частта му за разноските е изменено. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,