Решение № 12780 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2010 г.

Решение № 12780 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к сектор Софийска област при РДНСК - Югозападен район, срещу решение № 203/16.03.2010 г., постановено по адм. д. № 960/2009 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Любчо Любомиров Луков от гр. София срещу Заповед № ДК-02-СФ-94/22.06.2009 г. на н-ка на Софийска РДНСК. Ответникът Любчо Любомиров Луков в съдебно заседание и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Любчо Любомиров Луков Заповед № ДК-02-Сф-94/22.06.2009 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "гараж", находящ се в УПИ IV-1489, кв. 104 по плана на гр. Самоков, изпълнен в отклонение на издадените строителни книжа. За да постанови решението съдът приел, че не се касае за незаконен строеж, тъй като в заповедта са налице противоречиви фактически основания, както и че са налице основанията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, като строежът е търпим и не подлежи на премахване, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. От анализа на събрания доказателствен материал - констатации в констативния акт, въз основа на който е издадена процесната заповед и прието в нея, че строежът е извършен преди 1995 г., показания на св. Деянов, с които установява, че строежът е изграждан когато майката на жалбоподателя е била жива, починала през м. февруари 1986 г., обстоятелството, че към 1992 г. строежът е нанесен в кадастралния план, се установява безспорно, че процесният строеж, наречен в заповедта "гараж", е изпълнен до м. февруари 1986 г. Изпълнен е на регулационната граница със съседния парцел III-1490, като на калкан на същата граница е изпълнен в същия парцел друг строеж. Съгласно заключението на вещото лице процесният строеж представлява складова сграда, издадените строителни книжа за изграждането на "гараж" през 1994 г., не е реализиран, а издадената виза от 23.11.1994 г. се отнасят за изготвяне на проект за узаконяване на процесната сграда, както и одобрените проекти са за това. От заключението на вещото лице се установява също така, че процесната сграда, като свързано ниско допълващо застрояване на вътрешна граница, е била допустима по действуващия план, както и по правилата и нормативите, действували към момента на изграждането й към 1986 г., както и по сега действуващите планове и правила и нормативи по ЗУТ. С оглед изложеното безспорно са установени правнорелевантните факти, за да се приеме, че процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а именно - изпълнен е преди 7.04.1987 г. без строителни книжа, но е допустим по действуващите планове, както към момента на изпълнението му, така и по сега действуващия ЗУТ, поради не подлежи на премахване. Обстоятелството, че през 1994-1995 г. жалбоподателят Луков е предприел действия за събиране на необходимите документи - виза, проект-заснемане, нотариално завереното съгласие на собствениците на съседния парцел III- 1490 и др., които не е довел до край с искане за издаване на акт за узаконяване, е неотносимо относно търпимостта на строежа. В тази връзка, за приетото от съда, че строежът е търпим, е неотносимо и липсата на съгласие на собствениците на имот пл. № 1472, а такова би имало значение за узаконяване на строежа, която процедура, както се каза по-горе, не е проведена от жалбоподателя Луков докрай. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че за процесният строеж е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и че не подлежи на премахване, поради което приел, че заповедта е незаконосъобразна и отменил същата. Правните изводи кореспондират безспорно установените релевантни факти за търпимост на строежа, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК