Решение № 4635 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2018 г.

Решение № 4635 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Манолева против решение № 333 от 15.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2546/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на "ДЕЛИВЪРИ" ООД ЕИК160066618 представлявано от М. Праматаров обезщетение за имуществени вреди в размер на 190 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 216055 F168564 от 2.09.2016 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП- Пловдив и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване и отмяна на НП, , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и 1156, 72 лв съдебни разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на позовавайки се на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Счита, че не са налице всички кумулативно дадени предпоставки на иска по ЗОДОВ, неправилно е тълкуван и приложен закона, като не е приспаднато ДДС начислено върху адвокатския хонорар. Неправилно е начислена и лихва върху адвокатските възнаграждение, които се присъждат в тези производства, тъй като те са разноски и върху тях лихва не се дължи. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът не се представлява в съдебно заседание представя писмен отговор в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на третото отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Пловдив е осъдил НАП да заплати на "ДЕЛИВЪРИ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "6-ти септември" № 264 (Стокова борса "Барт"), обезщетение за имуществени вреди в размер на 2809. 10 лв. лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и 1156, 72 лв. съдебни разноски по делото в производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Решение № 754/9.05.2017 г. поправено с Решение № 1226/11.07.2017 г. постановено по дело № КНАХД № 974/2017 г. по описа на АС-Пловдив, решението на Пловдивския районен съд е отменено, и съответно е отменено и процесното НП. Този факт не се оспорва от страните по делото. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред АС - Пловдив, ответникът по касационната жалба е бил представляван от адвокат Нанев, съгласно представения договор на л. 37 от делото. От представения договор по делото за правна помощ № 159540 от 4.04.2017 г. и процесуалното представителство пред АС - Пловдив е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1405. 10 (хиляда четиристотин и пет лв. 0. 10 ст.) лв., реално заплатено по банков път видно от приложената фактура от същия ден, което е отразено в договора. Пред РС - Пловдив видно от приложения договор на л. 35 от делото, сключен на 11.10.2016 г. е представляват от адв. Христев и е уговорено и платено възнаграждение от 1 404 лева. Участието на упълномощените адвокати е редовно отразено в протоколите от съдебните заседания пред РС - Пловдив и АС - Пловдив. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 3 от 2005 г. на ВКС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Пловдив е уважил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт, от отмененото като незаконосъобразно НП, реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че с Решение № 754/9.05.2017 г. на Административен съд – гр. Пловдив, поправено с Решение № 1226/11.07.2017 г. постановени по КНАХД № 974/2017 г., е отменено като незаконосъобразно НП № 216055- F168564/02.09.2016 г., издадено на 2.09.2016 г. от директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на дружеството е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 21364, 65 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. По делото са представени като доказателства: 1 Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016 г., в който е договорено изготвяне на жалба и осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд, гр. Пловдив по повод обжалване на посоченото НП, като в договора е отразен размера на договореното възнаграждение - 1404 лв. и начина на плащане - по банков път. Приложена е и фактурата за внесена сума в горепосочения размер; 2. Договор за правна защита и съдействие от 4.04.2017 г. в който като основание и предмет е посочено осъществяването на процесуално представителство пред Административен съд по жалба против Решение № 381 от 6.03.2017 г. на ПРС 18-ти състав, като договорено възнаграждение е в размер на 1405, 10 лв. с ДДС; ведно с фактура № 000000085/04.04.2017 г. и извлечение от банковата сметка. Не се спори, че в съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление ищецът е бил реално представляван от адвокат. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е присъдена и лихва върху обезщетението. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че по своята същност вредата е разноски за адвокатски възнаграждения и върху тях лихва не следва да се присъжда. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административно-наказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП се дължи лихва. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд изложени във връзка с възражението на ответника за намаляване на вредата с размера на дължимото ДДС. Това възражение се прави и в настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че такава компенсация в това производство не може да се направи, тъй като тя е допустима само в рамките на на едно и също правоотношение. В случая са налице две самостоятелни правотношения - между дружеството и адвоката който го е представлявал в производството по обжалване на НП и което правоотношение е такова по ЗЗД и съответно между дружеството и фиска, което е правоотношение по ЗДДС. В този смисъл дали страната има право на възстановяване на данъчен кредити или не, не е от значение при преценка на основателността на иска. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са допуснати твърдените нарушения за неправилно тълкуване и прилагане на закона. При наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение