Решение № 13673 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 145/2014 г.

Решение № 13673 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 145/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, против решение № 264 от 8.11.2013 г., постановено по адм. дело № 252/2013 г. на Административен съд град Хасково, с което е отменена по жалба на Благовест Петров Благоев заповед № 1161 от 19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Благовест Петров Благоев от град Свиленград, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд град Хасково е отменил по жалба на Благовест Петров Благоев заповед рег. № 1161 от 19.06.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В заповедта е посочено, че 26.04.2013 г. около 14.10 часа в град Свиленград, област Хасково полицай Благовест Петров Благоев "младши автоконтрольор II степен" в "Пътен контрол" на група Охранителна полиция към Районно управление "Полиция" - Свиленград при ОД на МВР - Хасково, категория Е - I степен съвместно с полицай Кирил Георгиев Петров - старши полицай в "Охрана на обществения ред" на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Свиленград, след получено постановление за задържане на лицето Г. К. Д от град Любимец и последвало разпореждане от главен полицай Георги Димитров Щерев - младши оперативен дежурен в РУ "Полиция" - Свиленград конвоират лицето за освидетелстване до ЦСМП - Свиленград, като след излизане от сградата на ЦСМП - Свиленград двамата полицейски служители отвеждат задържания до задната дясна врата на полицейския автомобил, полицай Благоев заобикаля превозното средство, за да се качи на шофьорското място и в този момент лицето Г. К. Д успява да изблъска полицай К. Петров и да избяга. С деянието си полицай Благовест Петров Благоев не е предприел мерки за охрана на конвоираното лице Г. К. Д произтичащи от чл. 37, т. 2 от Инструкция рег. № Iз - 1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, с което не е изпълнил служебните си задължения и е допуснал бягството на задържаното, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР (отм.) на служителя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Първоинстанционният съд е приел за установено, че Благоев не се е отклонявал от физическата охрана на задържания, а същият използвайки сила е успял да избута водещия го полицай Петров при влизането си в полицейския автомобил, след което и да избяга, като констатираният факт на бягство на лицето Демирев не може самостоятелно да обуслови извод, че конвоиращите го лица не са изпълнили задълженията си по охрана. Прието е че бягството на задържания е станало възможно вследствие на използването на физическа сила срещу водещия лицето полицай, т. е породено е от силовите действия на Демирев, а не от бездействието на придружаващите го полицейски служители. Въз основа на това, административният съд е приел от правна страна, че фактическата обстановка в заповедта не е била доказана, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Отделно от това е приел, че при издаването на същата са били нарушени административнопроизводствените правила, тъй като не са били описани вменените му задълженията, които служителят не е изпълнил, което съставлявало самостоятелно основание за нейната отмяна. Настоящата съдебна инстанция счита постановеното решение за неправилно и не споделя изводите на първоинстанционния съд. Неправилно съдът е преценил събраните по делото доказателства. От представената по делото типова длъжностна характеристика на длъжността "младши автоконтрольор" II-I степен, група "Организация на движението пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" в ОД на МВР в основните длъжностни права и задължения е описано, че изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия. От доказателствата по делото се установява, че полицай Благоев е запознат срещу подпис със заповед рег. № П5ЯC5/28.02.2013 г. на началник РУП - Свиленград, с която на основание чл. 67, ал. 1 от ЗМВР и чл. 10, ал. 3 от Инструкция рег. № Iз - 1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР са определени служителите от РУП - Свиленград, които да осъществяват конвойна дейност, отвеждане, довеждане и съпровождане на лица, като младши автоконтрольор Благовест Петров Благоев фигурира в същата под номер 11. Първата инстанция е направила едно обосновано заключение, че макар и устно на жалбоподателя е било разпоредено от младши оперативен дежурен Георги Димитров Щерев осъществяването на съпроводителна дейност, като същият е бил длъжен да изпълни възложената му задача. Първият съд обаче е, приел че констатираният факт на бягство на Демирев не може самостоятелно да обуслови извод, че конвоиращите го лица не са изпълнили задълженията си по охрана още повече с оглед на това, че бягството на задържания е станало, вследствие на използването на физическа сила срещу водещия лицето полицай, а не от бездействието на придружаващите го полицейски служители. Като е процедирал по този начин е допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение, което е довело до неправилност на решението. С оглед на това, настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния съд, че в процесната заповед не са описани задълженията на служителя във връзка с осъществяването на конвоиращата дейност. Посоченото в заповедта нарушение на чл. 37, т. 2 от Инструкция рег. № Iз - 1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР визира задълженията на служителите от конвойния наряд да охраняват конвоираните лица с цел недопускане на бягство, самоубийство, нападение, влизане във връзка с други лица или за създаване на условия за възникване на извънредна ситуация. Доказателствата по делото сочат, че с поведението си Благоев не е изпълнил задълженията си в качеството на служител от конвойния наряд и в нарушение на чл. 37, т. 2 от Инструкция рег. № Iз - 1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР е допуснал бягство при охрана на конвоирано лице. Още повече, че лицето, което е било конвоирано, е било с белезници и при наличието на двама полицаи, осъществяващи конвоя му, единствено тяхното небрежно изпълнение на задълженията им е довело до бягството на задържания. Организацията на конвоирането предполага такива мерки от страна на конвоиращите, които да са съответни на реакциите на конвоираното лице, включително и предприемане на бягство от негова страна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят не е изпълнил задълженията си, вменени му с типова длъжностна характеристика да изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия, каквото в случая е разпореждането на младши оперативен дежурен Георги Димитров Щерев относно предприетите мерки за охрана на конвоираното лице Демирев. По делото са налице достатъчно доказателства, от които тази фактическа обстановка се установява - в тази насока оплакванията в касационната жалба са основателни. Не могат да бъдат споделени и съображенията на АСХ, че в заповедта не са посочени служебните задълженията, които служителят не е изпълнил и кои са нарушените от същия правни норми. Такива са посочени в заповедта и същите са достатъчни за да гарантират правото на защита на служителя, който да може да разбере какво е вмененото му дисциплинарно нарушение, както от фактическа, така и от правна страна. Действително административният орган е могъл да бъде и още по-прецизен при посочването на нарушените правни норми, но като не е сторил това, не означава, че не е посочил нарушените разпоредби и е накърнил правото на защита на служителя. При това положение настоящата инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма. При постановяването на административният акт не са били нарушени административнопроизводствените правила, същият е бил издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. С оглед на тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Благоев, срещу заповедта на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, следва да бъде отхвърлена. Разноски от касатора са претендирани пред първоинстанционния съд в размер на 150 лева, поради което същите следва да бъдат присъдени в полза на Од на МВР Хасково. За касационната инстанция липсва претенция за разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение