Решение № 11373 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2016 г.

Решение № 11373 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - СЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт Стоянов, против решение № 16/18.01.2016 г. по адм. дело № 276/2015 г. на Административен съд-В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Е. К. К., Р. Д. Ц., Д. И. Д., Г. Й. Г., С. М. К., Д. В. Д., В. Г. Д., И. Б. Й., Г. Н. М., Н. С. Ц., Е. Н. А., Ж. С. Г. и Г. Т. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния представител на Д. И. Д. - адв. Тончева, са постъпили писмени бележки, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отменил Заповед № ДК-10-СЗР-9/11.05.2015 г. на началника на РДНСК-СЗР и вместо нея е постановил отмяна на Разрешение за строеж /РС/ № 56/31.03.2015 г. на главния архитект на община-В. и инвестиционен проект, одобрен с решение по т. 18 от протокол № 5/26.02.2015 г. на ОбЕСУТ при община-В., като незаконосъобразни. РС е издадено на основание чл. 148, ал. 1 и 4 от ЗУТ и с него е разрешено извършването на строителство на обект "Заведение за бърза закуска - Дюнер" в УПИ V-72, кв. 129 по плана на ЦГЧ на гр. В., изразяващо се в промяна предназначението на обект за извънболнична помощ Медицински център"Дерма" в заведение за бърза закуска-Дюнер. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК-СЗР е незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ за издаване на процесното РС без съгласието на собствениците в етажната собственост където се намира обекта. Според съда липсват доказателства, че е спазено условието на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, че с промяна предназначението на обекта не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Позовал се е на заключението на СТЕ, установяващо липсата на одобрен инвестиционен проект по част "Отопление, вентилация и климатизация" /"ОВК"/, която да отразява допустимите нива на шумово и друго замърсяване в обекта. Решението е правилно. Не са налице поддържаните от касатора основания за отмяна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Спорът е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ / ред. Д. в. бр. 65/2003 г., бр. 61/2007 г./, която не изисква съгласие на собствениците в етажната собственост при промяна предназначението на обекти за нежилищни нужди, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване в производството по издаване на РС. К. счита, че нормата е приложима поради наличие на доказателства за отсъствие на такова шумово и друго замърсяване, позовавайки се на писмо на стр. 155 от делото, издадено от управителя на "Дезинфекционна станция Рококо 105" ЕООД, гр. В. и Удостоверение за регистрация от 12.03.2015 г. на Обл. дирекция по безопасност на храните-В. за регистрация на обекта като заведение за обществено хранене, както и на Оценка за съответствие на всички части на проекта по чл. 142, ал. 4 и 5, вр. с чл. 162, ал. 1 и 2 от ЗУТ, приета с т. 18 по Протокол № 5/26.02.2015 г. на О.-В.. Настоящият състав споделя правните изводи на съда, че писмото и Удостоверението за регистрация на заведение за обществено хранене, не са годни доказателствени средства, установяващи релевантните за спора факти. От първото не става ясно за кой обект се отнася, към кой момент е извършено наблюдението и не съдържа данни за друго замърсяване, както се поддържа от ответниците-физически лица, извън шумовото. Удостоверението за регистрация има отношение към регистрационния режим на такива заведения, без връзка с РС. О. за съответствие, която е приета от О.-В., изготвена от гл. архитект на община-В. /стр. 184/, не отговаря изискванията на чл. 142, ал. 4 и 5, т. 3, вр. с чл. 169, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗУТ / ред. преди изм. с Д. в. бр. 101/2015 г./, в частта касаеща съответствие на част "ОВК" на инв. проект и за съответствие на строежа с изискванията за хигиена и защита от шум. От заключението на приетата без оспорвания СТЕ правилно е установено, че одобрения инв. проект за строежа не съдържа част "ОВК", която да отразява допустимите нива на шумово и друго замърсяване в обекта. Такава част не е открита и за предходно действащото заведение Медицински център "Дерма". В случая такъв проект по част "ОВК" е бил задължителен, на основание Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инв. проекти и Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните, издадена на основание чл. 17, ал. 2 от ЗХ. При липсата му изводите на съда за недоказаност на предпоставките на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ /ред. преди изм. с Д. в. бр. 101/2015 г./ са правилни. Тежестта за тяхното доказване е върху касатора, който дължи установяване на фактите - отсъствие на наднормено шумово и друго по вид замърсяване, като условие за издаване на акта. При отсъствие на такива данни заповедта на началника на РДНСК-СЗР, с която е отхвърлена жалбата на ответниците-етажни собственици и е оставено в сила оспореното РС, се явява незаконосъобразна и като такава е отменена правилно. Правилно при установената незаконосъобразност на оспореното РС и инв. проект към него, след отмяната на заповедта, съдът е постановил отмяна и на тези актове, на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 146, т. 4 от АПК. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Искането за разноски на ответника Д. И. Д., като недоказано по размер, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение