Решение № 6311 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2015 г.

Решение № 6311 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Б., против решение № 99 от 5.10.2015 г., постановено по адм. д. № 87/2015 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което, по жалба на М. И. С. от с. Малък манастир, общ. Ямбол, е отменено Уведомително писмо № 02-280-6500/1860 от 23.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., за отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) по подадено заявление за финансово подпомагане с УИН 28/080411/48007 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически и правни основания за издаването му, тъй като фактически имало, а правните "можело да се изведат от посочените в таблицата към него данни" и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 105/22.08.2006 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа жалбата и искането за разноски. Ответникът по касационната жалба- М. И. С. не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че правилно първостепенният съд е приел, че при издаване на процесното уведомително писмо е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването на акта, което се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган и че са верни изводите на Административен съд- Ямбол за непълнота на изложените от административния орган мотиви, което препятства правото на защита на засегнатата страна. Счита за обосновани изводите на съда, освен посочените по-горе, че в уведомителното писмо не е направено разграничение на основанията, довели до отказ за финансиране и че правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере конкретна информация с оглед правилното решаване на спора, съгласно чл. 35 от АПК. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. И. С. от с. Малък манастир, общ. Ямбол, против Уведомително писмо № 02-280-6500/1860 от 23.04.2015. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., с което повторно и напълно й е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за парцели с идентификатори 46904-260-1-1 от 1,7 ха и 46904-37-1-1 от 2,06 ха /общо за 3,76 ха/ по подадено от нея заявление за финансово подпомагане с УИН 28/080411/48007. Оспорващият земеделски производител възразил, че обжалваният административен акт е опорочен до степен на нищожност поради несъобразяване с указанията, дадени в решение № 7462 от 29.11.2013 г., постановено по адм. д. № 9161/2012 г. по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 14838 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 4604/2014 г., III отд. на ВАС, както и че отново не е спазена установената форма, с оглед непосочени в него фактически и правни основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо отказ, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 28/080411/48007 за кампания 2011 г., в което е заявил за подпомагане площи по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата за национално доплащане на площ (СНДП), за четири БЗС с посочени в него идентификатори и размери, а именно № 46904-260-1-1, 46904-37-1-1, 46904-78-1-1 и 46904-83-13-1, като настоящият случай касае първите два от тях, заявени по първата схема, а именно парцели 46904-260-1-1, 46904-37-1-1. Посочил, че към заявлението била приложена таблица на използваните парцели за 2011 г., в които същите са идентифицирани като землище, БЗС, площи и видове култури отглеждани на тях; таблица за отглежданите животни, както и карти на блоковете на земеделско стопанство. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на другите отменителни основания установил, че в уведомителното писмо било отразено, че е съобразено с посоченото по-горе решение на АССГ, както и че към него са приложени таблици за начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане площ по СЕПП в общ размер от 3,76 ха /за БЗС 46904-260-1-1 и БЗС 46904-37-1-1/, както и че в отделна таблица е определен размерът на финансовото подпомагане по СЕПП- оторизирана сума 0 лева, т. е. повторно и непълно е отказано финансиране по тази схема. На трето място констатирал, че по отношение на правното основание за постановения отказ в процесния индивидуален административен акт е налице само посочване на правна норма- чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, без да са посочени: от една страна коя хипотеза от няколкото в тази норма касае настоящия случай, а от друга- какви са били предпоставките на прилагането й. Приел, че наличието на няколко различни хипотези, без да е ясно коя от тях приема за установена органът, представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, задължаващо да бъдат посочени правните основания за издаване на акта. Допълнил съображенията и че като правни основания не може да се преценят посочените в акта разпоредби на чл. 20, § 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г., чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, тъй като последните уреждат извършването на административните проверки, но не са основания за отказ на финансово подпомагане. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че е допуснат съществен порок на акта, представляващ основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод-че административният орган е следвало да посочи за всеки БЗС в какво се изразява "недопустимата площ", при съобразяване на данните от специализираният слой "Допустими за подпомагане площи", въз основа на актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година, в която връзка съобразил заключението по допуснатата за изясняване на спора и изслушана съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като неоспорена и компетентна. Така извел решаващ извод за липса на конкретни фактически и правни основания, мотивирали административния орган да постанови административния акт и да откаже изцяло субсидиране по процесната мярка за подпомагане. Наред с това съдът посочил, че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван-чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза, тъй като по делото липсва предмет на доказване. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, а "правните могат да се изведат", е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблиците към него, основателни са били доводите на жалбоподателя, че за посочените две БЗС, административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден повторния отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. По възражението в настоящата касационна жалба, че от протокол за извършените на 10.10.2011 г. теренни проверки на физически блокове 46904-37 и 46904-260,можело да се извлекат данни "за установяване принадлежността на определени площи към специализираният слой "Допустими за подпомагане площи", а и за обосноваване на отказа за финансово подпомагане в процесното уведомително писмо", следва да се посочи, че настоящият състав намира за обоснован изводът на АС-Ямбол, че от него не става ясно по отношение на двата БЗС каква е конкретната причина да се приеме, че площите са недопустими за подпомагане и на какво основание, респ. коя законова норма обуславя този извод. Впрочем този протокол /л. 97 от делото/ не е посочен в оспореното уведомително писмо и не се съдържа и в административната преписка по издаването му, и е приложен по делото с молба на ответника, подадена едва на 2.07.2015 г. /л. 96/. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за процесните два парцела. Правилен е изводът, че по отношение на тези парцели в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а и не е посочено точното правно основание. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г., III отд. на ВАС, № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение