Решение № 5317 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2009 г.

Решение № 5317 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Стефанова Кардашева, в качеството й на директор на Частна езикова гимназия с езиков и хуманитарен профил "Проф. д-р Васил Златарски", гр. София срещу решение № 9990 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 6005/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в отхвърлителната му част. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - Галина Никова и Ирина Никова - редовно призовани, не се явяват и не се представляват, а заинтересованата страна Емил Ников - оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 38 от 26.03.2009 г. на КЗД по преписка № 209/2007 г. в частта, с която КЗД на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е предписала на Цветанка Стефанова Кардашева, в качеството й на директор на ЧЕХГ "Проф. В. Златарски" да се извини на Ирина Емилова Никова, и е отхвърлила жалбата на същата срещу горното решение на КЗД в останалата част. С оспореното решение административният орган е приел за установено, че Цветанка Кардашева е осъществила нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на Ирина Никова по признак "лично положение" чрез отказ за подновяване на договора между училището и нейните родители и по този начин я е поставила в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица в сходни обстоятелства. Приел е също така, че жалбоподателката е осъществила състава на горното нарушение и по отношение на родителите на Ирина Никова - Галина и Емил Никови, заради което нарушение й е наложила административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. и е предписала същата да се извини на Ирина Никова. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че процедурата пред административния орган е започнала в нарушение на чл. 52, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като предметът на спора, по който се е произнесъл Софийския районен съд, не е идентичен с този, по който се е произнесла КЗД. Счел е за неоснователни и оплакванията, че административният орган неправилно е конституирал страните в административния процес, тъй като няма пречка в хода на производството, започнало по жалба на засегнати лица, да конституира и други заинтересовани страни, за които се сочи, че са пострадали от дискриминационния акт. Решаващият съд е изложил съображения за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от КЗД в хода на производството пред нея. Счел е също така, че при решаването на спора по същество, административният орган при правилно прилагане на материалния закон е приел, че жалбоподателката, в качеството й на директор на ЧЕХГ "Проф. В. Златарски", е извършила нарушение по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касаторите, че в случая е налице хипотезата на чл. 52, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като, както е приел за установено и тричленният състав на Върховния административен съд, решението на Софийския районен съд по адм. дело № 6881/2008 г. е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на обезщетение за претърпени от всеки от касаторите неимуществени вреди в резултат на отказ на ръководството на гимназията да обучава Ирина Никова, а не по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение на вреди в резултат нарушени права по същия закон или по други закони, уреждащи равенство в третирането, в който случай би било налице основание за КЗД да не образува производство. Неоснователно е и оплакването, релевиращо нищожност на оспорения административен акт. Извършената промяна в състава на комисията е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД, уреждаща възможностите за промяна в постоянните състави, заместване и създаване на състави ad hok в случай на необходимост. Определеният от Председателя на комисията чл. на състава е участвал в заседанието, в което преписката е обявена за решаване, поради което е изпълнено изискването на ал. 1 на чл. 14 от Правилата за производство пред КЗД. Законосъобразни са и изводите на съда по съществото на спора. Тричленният състав е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират със събрания доказателствен материал по административната преписка и делото. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране, съгласно изброените в чл. 4, ал. 1 от него хипотези. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на специалната правна норма. В конкретния случай правилно решаващият съд е приел, че с действията си касаторката, в качеството й на директор на ЧЕХГ "Проф. В. Златарски", е допуснала пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признака "лично положение" спрямо заинтересованите страни. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е счел за несъстоятелни твърденията на касаторката, че не е сключила договор за обучение на Ирина Никова по причина, че учебното заведение не може да предложи изисканото от родителите ниво на обучение и на материалната база. Събраните по делото гласни и писмени доказателства сочат, че от страна на заинтересованите страни е било налице желание да се поднови договора за обучение на Ирина Никова и опровергават заявеното от Цветанка Кардашева. С оглед на изложеното, тричленният състав, обсъждайки поотделно и съвкупно доказателствения материал, при правилно прилагане на материалния закон е приел за обосновани изводите на административния орган, че касаторката е поставила в по-неблагоприятно положение заинтересованите страни в сравнение с останалите ученици и родители по признак "лично положение", като по този начин е осъществила състава на вменените й нарушения. Останалите доводи в касационната жалба по съществото на спора възпроизвеждат направените такива пред първоинстанционния съд и са подробно обсъдени в съдебното решение. На следващо място, неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тричленният състав на Върховния административен съд е преценил целия доказателствен материал по делото, вкл. и изслушаните по делото свидетелски показания, като е направил обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното, касационният състав намира недоказани твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,