Решение № 10922 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Василев против Решение 926/16.02.2021 г., постановено по адм.дело 6866/2020г. по опис на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С510-0035547 от 04.06.2020г., издадена от начални отдел Оперативни дейности София в Гладна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви по отношение на срока за налагане на мярката, както и че по същество срокът на приложената ПАМ е необоснован. Счита, че по делото е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, неиздаване на фискален бон за продажба и основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на уважаване на жалбата. Ответникът Б. Божилов 2010ЕООД, оспорва касационната жалба. По аргументи, изложени в депозиран писмен отговор и поддържани от процесуалния му представител в открито съдебно заседание, настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град /АССГ/ е била законосъобразността на ЗНПАМ ФК-С510-0035547 от 04.06.2020г., издадена от начални отдел Оперативни дейности София в Гладна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на Б. Божилов 2010ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на търговски обект автопаркинг, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1 до бл. 57, стопанисван от Б. Божилов 2010ЕООД, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 01.06.2020 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на почасово паркиране на лек автомобил за 37 минути стойност 2 лева. Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но според него тя не съдържа мотиви за конкретния срок от 14 дни, който е приет за несъразмер и несъобразен с целта на закона. Поради това я е и отменил. В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, преценява решението на АССГ като валидно и допустимо и правилно. С процесната ЗНПАМ ФК-С510-0035547 от 04.06.2020г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда, като касационната инстанция следва да се произнесе именно по това правилна ли е преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Съобразно поддържаното в касационната жалба, следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНАП следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението в оспорената му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответната страна не е заявила претенция за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение