Решение № 11107 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2019 г.

Решение № 11107 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208-228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК, вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, против решение № 275/10.01.2019 г. по адм. д. № 7724/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "Топлофикация – Враца" ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в частта му по т. 6, с която по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в цялост, обосновал е решението си на приетото заключение на комплексната експертиза, което е било оспорено от процесуалния представител на КЕВР. В касационната жалба са изложени четири групи възражения, касаещи ценообразуващите разходи, които не са признати от КЕВР в заявения от дружеството размер, съответно са коригирани в посока намаление. Касаторът е изложил, че съдът неправилно е приел за основателни възраженията на "Топлофикация – Враца" ЕАД за незаконосъобразното коригиране на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове; нормата на възвръщаемост на привлечения капитал; разходите за амортизации; разходите за ремонт. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, постановяване на ново такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Топлофикация-Враца" ЕАД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Топлофикация-Враца" ЕАД, представляван от процесуалните си представители, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, съответно правилност на съдебното решение, като счита, че не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 275/10.01.2019 г. по адм. д. № 7724/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "Топлофикация – Враца" ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 6, с която по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените разноски в размер на 2780, 00 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради допуснати нарушения относими към конкретни ценообразуващи елементи. Съдът е приел, че незаконосъобразно КЕВР не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството и относими към регулаторния период - за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Комисията не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе до необходимостта от закупуване на по – големи количества квоти през прогнозния регулаторен период. Последното от своя страна икономически обоснова разход, който следва да бъде включен в цените за периода, за който са относими на база прогноза за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като предприятията ще закупуват емисиите през бъдещ период. Съдът е приел, че регулаторният орган, при утвърждаване на норма на възвръщаемост на привлечения капитал е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания – "НВ", а въз основа на лихвените нива за последната година, с което са допуснати нарушения на т. 40 и т. 41 от Указания – "НВ", както и на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съдът е приел, че КЕВР неправилно е намалила разходите за ремонт, като по този начин е нарушила принципите за съразмерност и равнопоставеност, съгласно чл. 23, т. 5 ЗЕ. По отношение на корекцията в посока намаляване на разходите за амортизации на топлофикационното дружество, съдът е приел, че КЕВР е допуснала противоречие с мотивирания от самата комисия общ подход, което е пример за несъразмерност при упражняване на оперативната самостоятелност в нарушение на чл. 6 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление с вх. № Е-14-06-2 от 30.03.2018 г. от "Топлофикация – Враца" ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Преференциална цена на електрическата енергия - 204, 13 лв. /MWh; 2. Цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода - 95, 83 лв. /MWh. Дружеството е представило обосновка на техническите и икономическите данни във връзка с предложението за утвърждаване на цени на енергия за регулаторния период. По производството административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, проект на решение и неговото обсъждане. Във връзка с подаденото от дружеството заявление, комисията е извършила следните корекции, относими към предмета на настоящия спор: По справка № 1 "Разходи": - разходите за амортизации в преноса на топлинна енергия са коригирани от 190 хил. лв. на 94 хил. лв. или с 96 хил. лв., в съответствие с отчетната стойност на ДМА в преноса на топлинна енергия, съгласно справка № 2 "РБА" и съответната амортизационна норма при 25 г. срок за амортизация и в съответствие с т. 1. 1 от общия подход в решение № Ц-10 от 1.07.2018 г.; - общите разходи за ремонт са коригирани от 2 431 хил. лв. на 1 431 хил. лв. или с 1 000 хил. лв., като основните ремонти на Генератор 1 и Генератор 2 в ТЕЦ "Градска" и подмяна на тръбните участъци в топлопреносната мрежа в представената ремонтна програма по позиции и стойност, са приети като инвестиция, която ще бъде отразена в РБА през следващия ценови период, в съответствие с т. 1. 2 от общия подход; - разходите за емисии парникови газове (С02) са коригирани от 1 239 хил. лв. на 522 хил. лв. или със 717 хил. лв., като реално закупените количества от дружеството през 2017 г. в размер на 29 954 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите от 8, 91 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход; В справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала" - нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 8, 02 %, на 3, 91 %, в съответствие с т. 41 от Указания – "НВ" – пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. декември 2017 г., по данни на БНБ и т. 3 от общия подход. В доклад № Е-Дк-471 от 18.05.2018 г. на работната група, назначена със Заповед № 3-E-37 от 5.04.2018 г. на председателя на КЕВР е извършен преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, изпратени са писмени уведомления до заявителите за отстраняване на констатираните нередности и за представяне на информацията, необходима за преценка на исканията, както и са направени индивидуалните констатации относно прегледа на отчетните технико-икономически и финансови резултати в синтезиран вид за всяко от дружествата в сектор "Топлоенергетика". С писмо вх. № Е-14-06-6 от 13.06.2018 г. "Топлофикация – Враца" ЕАД е представило възраженията си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи. След преглед на възраженията е постановено оспореното Решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на КЕВР, с което в частта му по т. 6, на "Топлофикация – Враца" ЕАД са утвърдени следните цени за следващия ценови период от 1.07.2018 г.: т. 6. 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 190, 49 лв. /MWh, в това число 6. 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ (без ДДС) - 119, 84 лв. /MWh; 6. 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 79, 59 лв. /MWh; 6. 4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 6. 1 и т. 6. 3: необходими годишни приходи – 17 057 хил. лв. в т. ч.: разходи – 16 312 хил. лв., от които условно постоянни - 5 347 хил. лв. и променливи – 10 965 хил. лв.; регулаторна база на активите – 11 007 хил. лв.; норма на възвръщаемост – 6. 77 %; възвръщаемост на капитала – 745 хил. лв.; прогнозни количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 56 048 MWh; прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 80 179 MWh. Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - Враца" ЕАД пред административен съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел комплексна съдебна технико – икономическа експертиза /СТИЕ/, като въз основа на заключението на вещите лица е изяснил относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства по определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 от АПК. На първо място касационната инстанция споделя принципите на ценово регулиране, подробно изложени от първостепенния съд, а именно, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране КЕВР се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК - в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества - адресати на процесното решение, "общ подход" при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ. бр. 52 от 22.06.2018 г.), са разработени нови Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение на КЕВР № 116/26.06.2018 г., които отменят предишните Указания, приети с протоколно решение № 95/25.05.2015 г. При метода "норма на възвръщаемост на капитала", след извършване на регулаторен преглед, КЕВР утвърждава цени и необходими годишни приходи за регулаторен период не по-кратък от една година. Необходимите годишни приходи включват признати от Комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Следващ регулаторен преглед се извършва при констатиране на съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. По отношение на конкретните ценообразуващи елементи, коригирани от КЕВР в посока намаление, спрямо заявените размери на разходите от "Топлофикация - Враца" АД, касационната инстанция намира следното: Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Този извод на съда се потвърждава от заключението на СТИЕ, в което са направени следните фактически установявания: разликата между прогнозно емитираните въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. - 44 902 t С02 и прогнозно разпределените безплатни квоти за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО - 11 907 t С02, оформят недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен до 30.04.2019 г., т. е. през новия ценови период. Според изчисленията в експертизата той възлиза на 32 995 t С02 (32 995 квоти емисии парникови газове). По отношение на заявените от дружеството за ценовия период прогнозно количество емисии, в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, както и в съдебното производство не са оспорени данните по СТИЕ. Съществен е спора по определената от КЕВР средно претеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t. От една страна са данните, изложени в решението на КЕВР, а именно, че в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопрстеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Също така по данни на КЕВР е отчетено, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период. От друга страна, съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон, като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 година. Към средата на годината в края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Решение № Ц-10) е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което достига и преминава нивото от 20 €/тон през м. декември 2018 г. Изчислената от СТИЕ среднопретеглената цена на база приходи и търгувани обеми, за периода 1.01.2018 г. - 3.12.2018 г., е 15, 15 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 18, 92 €/тон. Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 2.08.2018 г. на министъра на енергетиката - за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база "сетълмент" цените от борса InterContinental Exchange (ICE) и се прилагат единствено за целите на националния план за инвестиции и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии. Въз основа на изложените данни следва, че за жалбоподателя "Топлофикация – Враца" ЕАД, след приспадане на безплатните квоти за периода – 11 907 t С02 тона, квотите въглеродни емисии, които дружеството трябва да закупи през регулаторния период възлиза на 32 995 тона. Съгласно СТИЕ при покупната цена, приета от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв. /тон), разходите за емисии въглероден диоксид, които да бъдат включени в цените, се изчисляват в размер на 575 103 лв. При по-висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид, в следствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават: - при цена от 15, 00 €/тон (29, 34 лв. /тон), разходите за емисии нарастват на 968 073 лв.; при цена от 20, 00 €/тон (39, 12 лв. /тон) стойността на разходите за квоти е 1 290 764 лв. Посочените данни са обусловили извода на вещите лица по СТИЕ, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост на капитала. При тези данни и фактически установявания съдът е обосновал законосъобразен правен извод за основателност на възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. КЕВР също така не се е съобразила с ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Позовавайки се на чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ, съдът правилно е приел, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, включително разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове, представляват променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, тъй като пряко зависят от количествата произведена от дружествата топлинна и електрическа енергия. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през предстоящия прогнозен период 1.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и разпределените на дружеството безплатни емисионни квоти, представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи. Като не е признала този разход на жалбоподателя в заявения размер, КЕВР е постановила решение в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", в частта им по т. 40 от Глава Втора, Раздел Трети, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. От заключението на СКТИЕ се установява, че дружеството е заявило норма на възвръщаемост на привлечения капитал като среднопретеглена, съгласно т. 40 от Указанията според договорените лихви и тегла на заемите в размер на 8. 02 %. Комисията обаче, позовавайки се на т. 41 от Указанията е определила пределна пазарна цена на привлечения капитал за всички дружества в сектор Топлоенергетика на база на статистически данни на БНБ за 2017 г. в размер на 3. 91 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания – "НВ", а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. За да достигне до този извод първоинстационният съд правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото обстоятелства, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2017 г. Правилно е приетото от съда, че е икономически необосновано статистическите данни за лихвените нива към декември 2017 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационните дружества в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под среднопретегления за жалбоподателя размер по правно обвързващи го договори за кредит с по – високи лихвени нива, води до намаляване на неговата възвръщаемост, поради което е в противоречие с изискването на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съгласно т. 40 и т. 41 от Указания – "НВ", нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като среднопретеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 8. 02 % на 3, 91, спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2017 г. по данни от БНБ. Следователно правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечения капитал, въз основа на последната година, както и че не е икономически обосновано КЕВР да намалява всяка година нормата на възвръщаемост на база на промяната в лихвените нива за текущата година, тъй като енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят сключени от тях договори с банки или финансови институции всяка година. Въз основа на това, включването в цените нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит, би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за негова сметка. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост, с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5, като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за амортизации. Както правилно е приел административният съд, съгласно чл. 9, ал. 6 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 14, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, а също и т. 31 от Указания – "НВ", 2018 разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Разходите за амортизации в производството на "Топлофикация – Враца" ЕАД не са коригирани от Комисията, но разходите за амортизации в преноса са намалени спрямо заявените, на база отчетната стойност на ДМА в преноса на топлинна енергия, съгласно справка № 2 "РБА и при 25 г. срок за амортизация, като КЕВР е приложила приетия общ подход за всички дружества - разходите за амортизации за регулаторни цели да бъдат изчислени при еднакъв полезен живот на активите – в преноса 25 години. Според заключението на СКТИЕ не е признат предложения от жалбоподателя полезен живот на активите, без да са изложени конкретни аргументи. Констатирано е от експертите, че няма данни как Комисията е достигнала до приетия полезен живот на активите в преноса от 25 години, при положение че за предходния регулаторен период този срок е бил определен от КЕВР на 20 години. Според експертизата, признаването на еднакъв полезен живот за всички активи в производството, съответно в преноса, не отчита различния полезен живот по групи активи. Това може да доведе до предимство за топлофикационни предприятия, при което делът на активите с по – дълъг полезен живот от средно приетия от КЕВР е по-голям, в сравнение с дружества с инвестиции в нови инсталации и активи, чийто полезен живот е по-кратък от приетия от Комисията. По тази причина е икономически обосновано да бъде приет полезен живот на активите по групи активи за регулаторни цели, а не общо за всички активи в преноса или в производството, и този полезен живот, приет от Комисията, да не се променя за всеки регулаторен период, без наличие на основание за това. Комисията е обосновала по същество непризнаването на разходите в заявения размер със своята оперативна самостоятелност, а именно, че може да ограничи нивото на определен разход, в случай на лошо финансово състояние на дружеството и драстично по-високи цени, в сравнение с предприятията от сектор "Топлоснабдяване". Това противоречи на общия подход, изложен от самата Комисия в мотивите на оспорвания акт - разходите за амортизации за регулаторни цели да са изчислени на база отчетната стойност на активите за производство и пренос и съответните амортизационни квоти при 15 г. за активите в производството и 25 г. за активите в преноса на топлинна енергия. Специфично проявление на равенството при издаването на административни актове е задължението на административния орган да разрешава сходните случаи еднакво. Намаляването на нивото на разходите за амортизации на дружеството в противоречие с мотивирания от самата Комисията общ подход е пример за несъразмерност при упражняване на оперативната самостоятелност в нарушение на чл. 6 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. Без да си изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая /в нарушение на чл. 35 от АПК/ и при липса на мотиви, общите разходи за ремонт на жалбоподателя са коригирани от КЕВР от 3 190 хил. лв. на 1 431 хил. лв. Според заключението на СКТИЕ разходите за ремонтно-възстановителни дейности, заявени от Топлофикация - "Враца", са технически обосновани. Установено е, че ремонтната програма на Топлофикация "Враца" е съобразена с препоръките на производителите на оборудването, възстановяващи и гарантиращи производствения капацитет, нормалната експлоатация и заложения проектен ресурс на енергийните съоръжения. Сключени и представени са договори за доставка на резервни части, за планово техническо обслужване и аварийни ремонти. В експертизата също така е прието, че разходите за ремонт на Топлофикация - "Враца" са икономически обосновани, доколкото са технически обосновани и не представляват инвестиция. В тази връзка вещите лица не са възприели изводите на КЕВР, че планираните основни ремонти и подмяна на тръбни участъци от топлопреносната мрежа представляват инвестиция, която ще се включи в регулаторната база на активите за следващия ценови период. Същевременно за правилно е възприето становището на жалбоподателя, че предвидените разходи не са с инвестиционен характер, тъй като не повишават енергийната ефективност на съоръжението, а целят запазване на техническите характеристики, както и че се планират неотложни ремонти в по-голям обем. Вещите лица също така обръщат внимание на проблема за разликата в полезния срок по отношение на генераторите - КЕВР признава разходи за амортизации за осреднен срок от 15 години за активите в производството, а основните ремонти възстановяват характеристиките на актива за много по-кратък период. Непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обоснованите разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвращаемост. По този начин са нарушени принципите за съразмерност и равнопоставеност в административното производство, закрепени освен в чл. 6 и чл. 8 АПК, но и в специалния закон - чл. 23, т. 5 чл. 3Е за осигуряване на равнопоставеност между енергийните предприятия. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което не следва да се присъждат такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение