Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 339/2015 г.

ВКСII гражданско отделение01.07.2015 г.докладчик т Емануела Балевска

Диспозитив

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 493 от 03.11.2014 г. постановено по В. гр. д. № 664/2014 г. на ОС Пазарджик и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Ч. от [населено място] срещу Х. М. Ч. иск на основание чл. 109 ЗС за премахване на прокаран ел. кабел на вратата на терасата, който пречи да упражнява правото му на собственост/ препятства саниране на етажа/ и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж на жилищната сграда хора, членове на семейството му, намираща се в [населено място], в жилищна сграда, изградена в ПИ с идентификатор 55302.501.450 по КК и КР на града. Осъжда Н. М. Ч. да заплатят на Х. М. сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото.

Мотиви

Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 339/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Х. М. Ч. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение 493 от 03.11.2014 г. постановено по В. гр. д. № 664/2014 г. на ОС Пазарджик. Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационният съд е допуснал обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси: следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса, приемайки, че е налице противоречие със задължителна съдебна практика - Решение № 273 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС - I г. о., Решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС - II отд. на ГК, Решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на ВКС - III отд. на ГК. Ответникът по касация Н. М. Ч. не взема становище. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените отменителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 96 от 23.06.2014 г. по гр. д. № 571/2013 г. на РС Панагюрище, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС като Х. М. Ч. е осъден да отстрани неоснователно прекаран електрозахранващ кабел от първи жилищен етаж, собственост на Н. М. Ч., в жилищна сграда с идентификатор 55302.501.450 като пречещ на упражняване правото на собственост на Н. Ч. и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж, съобразно Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. По поставения правен въпрос следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса, настоящият състав на ВКС приема: С искът по чл. 109 ЗС се търси защита на правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява правото на собственост в пълен обем. При спор повдигнат от ответника дали вещта, обект на вредно въздействие според твърденията на страната-ищец, е собственост на същия, решаващият съд безусловно следва да се произнесе по този спор. В рамката на предприетата защита на правото на собственост съдът може да даде защита на правото на собственост само ако искът е иницииран от лицето, титуляр на това право и са доказани онези твърдяни действия или бездействия на ответника, съставляващи неоснователно въздействие и/или посегателство върху обекта на тази собственост. Само титулярът на правото на собственост може да бъде материално-легитимиран по иска по чл. 109 ЗС докато на страната на ответника може да бъде конституирано и лице, което поддържа състоянието на вредно въздействие спрямо вещта. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като използва напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние. В изложения смисъл са и Решение № 273 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС- I г. о., с което се изрично се приема, че "основателността на петиторните искове е поставена в зависимост от установяване правото на собственост на ищците, което следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване", Решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС- II отд. на ГК, с която е прието, че не всяко въздействие върху имота, може да обоснове основателност на предявеният по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен тежим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем". С Решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на ВКС- III отд. на ГК, съставът на ВКС е приел, че "всяко увреждащо въздействие може да бъде предмет на предвидената петиторна защита по чл. 109 ЗС, в смисъл, че всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на ползване на имота като по този начин се накърняват чуждите права". В изразеното разбиране на съда по това решение по чл. 290 ГПК съдържа две противоречиви тези - тази необходимостта да е налице увреждащо въздействие, което предполага резултат от конкретно поведение и тезата за това, че принципното несъобразяване с установен правен режим на ползване, без да е необходим конкретен увреждащ резултат, съставлява накърняване на чуждото право на собственост. Настоящият състав приема за правилна, при изразеното по-горе становище, тезата за необходимостта от доказано неоснователното въздействие, имащо реален израз на препятствие за упражняване правото на собственост на титуляра на това право. По основателността на касационната жалба. Предвид на изложеното следва да се приеме, че касационната жалба на Х. М. Ч. е основателна. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо но неправилно. При постановяването му е допуснато нарушения на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 109 ЗС е приложена в смисъл, обратен на изразените общи мотиви на настоящото решение. При данните по делото, въззивният съд е направил необоснован извод относно материално-правната легитимация на ищеца Н. М. Ч., като собственик на кухненско помещение/ пристройка на първия етаж/ и тераса, попадащи под вредното въздействие на незаконосъобразно поставен електрозахранващ втория жилищен етаж кабел от страна на ответника. Не е имало спор, че ищецът е собственик на следния недвижим имот- приземен и първи етаж от двуфамилна жилищна сграда с площ от 80 кв. м., застроена в ПИ с идентификатор 55302.501.450 в [населено място]. Ответникът Х. Ч., брат на ищеца, е собственик по силата на учредено право на надстрояване и пристрояване на пристройка на първия етаж и втори жилищен етаж. С искът по чл. 109 ЗС, ищецът Н. Ч. е поискал да се премахне прокаран ел. кабел на вратата на терасата, който пречи да упражнява правото си на собственост/ препятства саниране на етажа/ и представляващ опасност за намиращите се на първия етаж на жилищната сграда хора, членове на семейството му. Процесният кабел е електрозахранващ втория жилищен етаж кабел и е прикачен над входната врата на терасата към пристроеното кухненско помещение към първия етажа. Терасата към кухненското помещение на първия етаж, според заключение на вещото лице Р., е незаконно изградена и неузаконяема, тази тераса не е част от одобрения арх. проект на преустройство и надстрояване на сградата. По спора за собственост на пристроеното кухненско помещение на първия етаж и тераса - не е спорно, че изграждането на пристройката е в обема на уреденото право на надстрояване и пристрояване полза на Х. Ч./ НА 157/82 г./, поради което в качеството си на суперфициарен собственик същия се е снабдил с КНА 165/2007 г. Въпреки направеното възражение, че собственик на кухненското помещение на пристройката е придобито на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, при събраните доказателства положителен извод в насока да се уважи правоизключващото собствеността на Х. Ч. по отношение на пристроеното помещение на първия етаж възражение не може да бъде направен. Съгласно изслушано експертно становище, процесният захранващ с електрическо кабел следва да бъде поставен по правила, уредени от Наредба 3/09.06.2004 г. за устройство на ел. уредби и електропроводни линии. Отговорът на експерта дали са нарушени правилата на Наредбата е условен - ако се преценява от гл. т. на наличната тераса - не се спазени установените от закона отстояния и е налице опасност от неправилната експлоатация, но преди изграждането на тераса констатацията е, че кабелът е поставен по правилата, като в тази насока- че първо е поставен кабела, а терасата е изградена след това, са и показанията на разпитани по делото свидетели. Така установените факти са подведени под хипотезиса на чл. 109 ЗС, като възивният съд е достигнал до неправилен извод както относно материално-правната легитимация на ищеца като собственик на недвижим имот, който имот е обект на необосновано косвено вмешателство, така и относно извода, че поставения ел. кабел от ответника, осигуряващ захранването на втория жилищен етаж възпрепятства възможността на ищеца, като собственик, да упражнява правото си като използва напълно своята вещ. След като пристройката към първия етаж и незаконно изградената към същия тераса не са собственост на ищца, а друго неправомерно въздействие препятстващо упражняване правото на собственост на приземния и първи етаж не се твърди, и след като е безспорно установено, че преди да бъде изградена тази тераса, ел. кабелът, създаващ субективното виждане на ищеца, че се препятства упражняване правото му на собственост, е поставен в съответствие с правилата на подзаконовия нормативен акт, правните изводите, че е налице фактическия състав да се уважи иска по чл. 109 ЗС са в пълно противоречи с доказателствата по делото и правилата на логичното мислене. Доколкото собственикът на конкретна вещ докаже, че не само е титуляр на правото на собственост, но и това че вещта му е обект на неправомерно въздействие или вмешателство от страна на ответника, то искът му по чл. 109 ЗС може да бъде уважен, негаторната защита, установена с чл. 109 ЗС не е защита по принцип на нечие право на собственост, а на собствеността на конкретен обект в лицето на неговия собственик. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице основание за отмяна на обжалваното въззивно решение и с оглед на изложените съображения и общи мотиви по чл. 291 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав на ВКС намира, е искът на Н. М. Ч. с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По искането за разноски: С оглед на постановения от настоящата инстанция правен резултат, Върховният касационен съд намира, че искането за разноски на ответника Х. Ч. следва да бъде уважено в размер на претендираната сума от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия

Цитирани разпоредби

2