Решение № 388 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6514/2007 г.

Решение № 388 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6514/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ответницата по исковата молба Т. Г. А. от град С., против въззивно решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1231/2006 г. по описа на Софийския градски съд, IV-В отделение, по извършване на делба на недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. По съществото на подадената касационна жалба съдът намира следното: Производството е делбено във фазата на извършването. С влязло в сила съдебно решение от 03.8.2004 г. по гр. д. № 21415/2003 г. по описа на Софийския районен съд, г.к., 61 състав, е допусната делба за процесния имот между В. И. П. и Т. Г. А., при квоти съответно 1/6 идеална част и 5/6 идеални части. С решение от 08.8.2005 г. по същото дело Софийският районен съд е поставил на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) в дял на Т. А. процесния имот, като за ищеца В. П. е уравнение на дела парично. С решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1231/2006 г., по въззивна жалба от ищеца В. И. П., Софийският градски съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която е разгледана по същество претенцията за личните сметки на съделителите за сумата 887 лева и производството в тази част е прекратено. Със същото решение е отменено решението на СРС в частта, с която имота е възложен на ответницата по иска и в частта за подобренията, дължимите такси и разноски и е постановено изнасяне на имота на публична продан, като е поставено и осъждане на ищеца да заплати на ответницата суми по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 293а ГПК (отм.) С касационната жалба ответницата по исковата молба обжалва изнасянето на процесния имот на публична продан, като застъпва становище, че въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), неправилно възприемайки наличието а правни пречки за възлагане на процесното жилище. Твърди се, че съдът не е изследвал решаващите за извършване на възлагането обстоятелства, а именно, че ответницата по иска е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството и счел, че тези обстоятелства са ирелевантни, поради възприетото от него, че в настоящия случай съсобствеността е възникнала не само на основание наследяване. Моли се за отмяна на обжалваното решение и възлагане на апартамента жалбоподателката. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от жалбоподателката и процесуалният й представител - адв. Б, която депозира и писмени бележки. Ответникът по касация - В. И. П., не заявява становище в настоящото производство. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно Софийският градски съд е стигнал до извод, че съделителката - ответник по исковата молба, не отговаря на всички изисквания на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). В процесния случай е налице комбинирана (смесена) съсобственост. Същата е възникнала в резултат на повече от един юридически факт прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и ДР. Доколкото с т. 7 от Решение № 1/19.5.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 288 ГПК, че пазарният икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване. Поради това при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан чл. 288, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотези първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,