Решение № 221 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2013 г.

Решение № 221 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2013 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) против решение № 182/19.12.2012 г. по адм. д. № 149/2012 г. на Административен съд гр. Кърджали като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Ответната страна - Мерйем Мюмюнова Алиева не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед рег. № 811/09.08.2012 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 223, чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), на Мерйем Мюмюнова Алиева е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да наложи дисциплинарно наказание на Алиева директорът на ОД на МВР - Кърджали приема, че на 29.03. 2012 г. при провеждане на процесуално-следствени действия "претърсване и изземване" по досъдебно производство в хода на претърсване на къща, находяща се в гр. Кърджали, обитавана от К. Д. К. и М. Ф. К. не извършва претърсване на таванския етаж, въпреки получена информация и насоки от водещи оперативни работници и дадени и указания от прокурор от РП - Кърджали в резултат на което не са открити инкриминирани документи, което от своя страна води до невъзможност да се съберат всички необходими доказателства по ДП. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед решаващият съд приема, че същата е издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на материалния закон, а именно: 1. Доказателствата по делото безспорно сочат, че Алиева извършва процесуално-следственото действие претърсване и изземване на втория етаж (първи жилищен етаж) на масивна сграда на три етажа, находяща се в гр. Кърджали обитавана от посочените в заповедта лица, като са иззети документи, които са търсени, а що се отнася до таванския етаж, той не e собственост и не се ползва от лицата К. Д. К. и М. Ф. К., поради което и достъп до него не е предоставен, 2. Тези доказателства опровергават изложената в административния акт фактическа обстановка, която не е подкрепена с убедителни доказателства на основание на които е направен извода от административния орган за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, поради което съдът приема, че не е доказано извършване на дисциплинарното нарушение с оглед фактическите констатации, изложени в мотивите на заповедта. Решението е правилно като е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Съдът упражнява следващия се съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК като излага подробни правни съображения относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Законосъобразни са изводите за недоказаност на хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са представени доказателства, въз основа на които наказващият орган приема неизпълнение на служебно задължение, изразяващо се в неизвършване на процесуално-следствено действие-претърсване и изземване от тавански етаж на къща, находяща се в гр. Кърджали. Обратно, доказателствата сочат, че е извършено претърсване и изземване на етаж от къща ползвана от лицата К. Д. К. и М. Ф. К., а разпростиране на пределите на следственото действие извън имот на тези лица без съответните разрешения по реда на НПК е недопустимо. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение