Решение № 8717 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2009 г.

Решение № 8717 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефка Николова Савова и Сава Димитров Савов, подадена чрез пълномощника им адв. Галина Георгиева, срещу решение № 34 от 09.01.2009 г. по адм. дело № 566/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ВН-12/01.02.2008 г. на началника на РДНСК - Варна. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен административния акт. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № ДК-02-ВН-12/01.02.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "стопански постройки", разположени по североизточната и югоизточната граница на УПИ III-185, кв. 14 по плана на с. Звездица, община Варна, изпълнени без разрешение за строеж. Прието е, че е налице доказан незаконен строеж, извършен без разрешение за строеж. Същият не бил и търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и по ЗУТ. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесните стопански постройки по чл. 41, ал. 1 ЗУТ представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за тях следва да бъде издадено строително разрешение. Тъй като се касае за постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, за тях съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ обаче липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. С оглед предпоставките за приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните стопански постройки не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, тъй като съгласно чл. 66е от ЗПИНМ (отм.), § 187 и § 188 от ППЗПИНМ (отм.) се е изисквало разрешение за строеж, каквото процесните стопански постройки са нямали. В същност ако постройките са имали разрешение за строеж, те не биха били незаконни и за тях не би стоял за разглеждане § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ . Последният визира случаи, в които строежи поначало са незаконни, но поради това, че са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на събаряне. От доказателствата по делото се установява, че процесните стопански постройки са изградени през 1965 г. и същите са разположени по североизточната и югоизточната граница на имота на жалбоподателите. Към установената година на изграждане на процесните строежи са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места (обн. Изв. Бр. 75/1959 г.), утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ (отм.). Съгласно § 77, ал. 3 от СПНИНМ (отм.) селскостопанските постройки в селата могат да се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия в дъното на парцела със съответен пожаропредпазен зид, ако покриват калканен зид на заварена постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или в заявление, подписано в присъствие на длъжностно лице от същата служба при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Когато селскостопанските постройки се разполагат свободно, те трябва да отстоят най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1, 5 м. Тъй като в случая процесните стопански постройки са свободно разположени и липсва съгласие на собствениците на съседните парцели, те е следвало да отстоят 3 м. от регулационните линии към съседите, което не е спазено. Затова те не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, като противоречащи на § 77, ал. 3 от СПНИНМ (отм.). Процесните стопански постройки със селскостопанско предназначение са недопустими и съгласно ЗУТ. Съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване следва да се разполагат най-малко на 3 м. разстояние от вътрешните регулационни линии. Неоснователно е становището на жалбоподателите, че за стопански постройки със селскостопанско предназначение ограниченията са сами тези, посочени в чл. 44, ал. 3 и чл. 45 от ЗУТ. Стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващо застрояване и за тях са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ, доколкото няма специални правила с оглед селскостопанско им предназначение. Затова и стопанските постройки със селскостопанско предназначение следва да отговорят на ограничението по чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Тъй като процесните постройки са разположени на самите регулационните линии, те не са допустими и съгласно ЗУТ. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процесните строежи не са били допустими както по действащите към момента на извършването им правила и норми, така и съгласно ЗУТ, както правилно е приел административният орган и първоинстанционния съд. Предвид изложеното процесните стопански постройки представляват "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строително разрешение. След като този строеж не е търпим, при липса на възможност за узаконяване по ЗУТ и след като е доказано, че е налице незаконен строеж, той подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,