Решение № 7383 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2010 г.

Решение № 7383 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Димитър Стоянов Димитров от гр. София, за отмяна на основание чл. 239 АПК на влязло в сила определение № 16171/29.12.2009 г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело № 15366/2009 г., с което е оставено в сила определение № 2919/13.10.2009 г. по адм. дело № 6351/2009 г. на Административен съд София град. В молбата не се сочи нито едно конкретното основание за отмяна на определението по чл. 239 АПК, а са изложени общи доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответникът - Българска академия на науките, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното определение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на определението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е налице, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането на Димитър Стоянов Димитров не се навеждат доводи и не са представени доказателства за осъществяване на нито една от изброените хипотези. В хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК отмяна може да се иска, когато оспорения акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Такива данни по делото не са представени, нито пък се твърдят в молбата за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение или определение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени съдебните актове, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения или определения. Данните по делото налагат категоричния и обосноват извод, че липсва определение, което да противоречи на определението, чиято отмяна се иска. Т. 5 на чл. 239 от АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да намери приложение хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е налице постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Молителят не сочи доказателства за съществуването на подобен факт, което обосновава неоснователност на молбата и в този случай. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 - 6 от АПК на Димитър Стоянов Димитров на влязло в сила определение № 16171/29.12.2009 г. на ВАС тричленен състав, постановено по адм. дело № 15366/2009 г., с което е оставено в сила определение № 2919/13.10.2009 г. по адм. дело № 6351/2009 г. на Административен съд София град е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,