Решение № 10682 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7666/2012 г.

Решение № 10682 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7666/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Димитър Атанасов Димитров от гр. София срещу Заповед № К-4775 от 2.05.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 вр. чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на административния акт и неговата материална незаконосъобразност - основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Райкова моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав, пето отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим административен акт. С оглед конкретно изложеното твърдение на жалбоподателя и предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът съобрази: Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на административния акт, при спазена административна процедура за издаването и, като мотивите за издаването и посочени като правни разпоредби в заповедта се съдържат детайлно изложени в административно-наказателната преписка. Дисциплинарното производство започва с издаване на заповед № К-791/25.01.2012 г., с която е определена и дисциплинарно-разследваща комисия. На 28.02.2012 г. е удължен срока за разследване на образуваното дисциплинарно производство срещу Димитър Димитров с издадена нова заповед на 28.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи. След провеждане на дисциплинарното производство комисията обективира резултатите в обобщена справка с рег. № У-8139/20.02.2012 г. Служителят е поканен да даде писмени обяснения по случая и да се запознае с обобщената справка, видно от представените по делото покани с № № У-4537/31.01.2012 г. и У-8025/20.02.2012 г. Обясненията на служителя са дадени на 1.02.2012 г., на 6.02.2012 г., като е направено и писмено възражение срещу резултатите, отразени в обобщената справка, депозирани на 22.02.2012 г. в Главна дирекция "Криминална полиция". Дисциплинарно-наказващият орган е запознат с писмените обяснения, възражения, както и с обобщената справка, видно от отбелязванията върху изброените писмени доказателства, като е посочена датата -27.04.2012 г. и е положен подпис. След анализ на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване и на база на предложението на нарочно формираната комисия за провеждането му, министърът на вътрешните работи произнася, в рамките на законовоустановения по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР срок, оспорената заповед. С посочените в заповедта нормативни разпоредби обосноваващи наложеното дисциплинарно наказание, дисциплинарно-наказващият орган установява неспазване на служебните правомощия изразяващо се в използване на служебно положение за лична облага. Подведената в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 3 и чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР фактическа обстановка се изразява в установените и неоспорени от страните по делото обстоятелства, а именно, че на 20.12.2012 г. около 17.53 ч., в гр. София на бензиностанция "ЛУКОЙЛ" бул. "Тодор Александров" инспектор Димитър Димитров заредил личният си автомобил със служебната си карта с 10 л. гориво на стойност 25,40 лв. Така установената обстановка се подкрепя и от събраните в дисциплинарното производство доказателства, неоспорени от страната, а именно - обобщена справка рег. № У-8139/20.02.2012 г. и становище рег. № У-12721/12.03.2012 г. В тази връзка жалбоподателят прави и единственото си възражение срещу издадената заповед, а именно, че въпросният ден е следвало да осъществи служебна операция. Установил е, че служебният му автомобил не разполага с достатъчно гориво за провеждането и, поради което го е заредил с гориво с лични средства в размер на 25.40 лв. Това били единствените му налични средства, периода бил непосредствено преди получаване на трудово възнаграждение. След приключване на операцията, установява, че и в личният му автомобил няма гориво, и не може да го прибере до дома си, поради което го зарежда със служебната си карта с гориво на същата стойност. Поради това твърди, че не е налице злоупотреба със служебно положение, и, че процесното обстоятелство не може да бъде вменено в неспазване на служебните правомощия. Съдът счита твърдението за неоснователно. На първо място - твърдените от лицето обстоятелства не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Действително от дадените от свидетеля Дринцолов показания, може да се заключи, че в системата на МВР понякога е имало подобна практика - служителите да зареждат служебни автомобили с лични средства, при липса на гориво, когато използването им за служебни задължения го е налагало. Същото това обстоятелство обаче не променя конкретното нарушение, тъй като това не е нито "обичайна", нито нормативно разписана практика. Не се установява и Димитров да е действал в изпълнение на служебна заповед налагаща неотложни действия, което би могло да се кредитира като намаляващо отговорността обстоятелство, респ. да доведе до несъразмерност на наложената дисциплинарна мярка с извършеното нарушение. Същото, по силата на чл. 171, ал. 1 от АПК, не се установява и от доказателствата събрани в производството пред административния орган. Тук е мястото да се отбележи, че дори в действителност да се приеме, че лицето е предоставило личните си средства за служебни нужди, то правомерното поведение налага същият да изиска възстановяването им по надлежен ред, а не да извършва по свое усмотрение "компенсация" със служебен актив. На последно място, буди недоумение както от законова, така и от логическа гледна точка факта, че Димитров е следвало да зарежда служебният автомобил с лични средства, а личният автомобил със служебна карта, при положение, че очевидно е можел да заплати горивото за служебния автомобил със служебната карта, а личните си средства да използва както намери за добре. Както неуточнен от него е и въпроса защо не е поискал възстановяване на личните му средства по надлежният ред, вместо в нарушение на закона, да се разпорежда с бюджетни активи на министерството. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед очерталият се изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - представляващи юристконсултско възнаграждение, настоящият състав счита, че с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такива следва да бъдат присъдени в размер на 150 лева. Поради това и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение